1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Европейският парламент каза „Да” на договорите за присъединяване на България и Румъния

България и Румъния устояха на една от най-важните спънки по пътя им към пълноправно членство в Европейския Съюз. В сряда Европейският парламент гласува в Страсбург с голямо мнозинство договорите за присъединяване на двете страни към европейската общност. С това бе дадена зелена светлина за подписването на присъединителните договори, предвидено за 25-ти април в Люксембург.

default

Евродепутатите гласуваха в Страсбург с голямо мнозинство договорите за присъединяване на България и Румъния. Те обаче не сториха това без задръжки. С 522 гласа за, 70 против и 69 въздържали се евродепутатите дадоха зелена светлина за подписването на присъединителния договор с България. Румъния получи одобрението на 497 европарламентаристи, 93-ма гласуваха против присъединяването на страната, 71 бяха въздържалите се. Въпреки одобрението си парламентът изтъкна, че двете държави трябва да продължат демократичните реформи. Депутатите насърчиха главно Румъния да предприеме повече мерки за борба срещу ширещата се корупция и организираната престъпност, както и за гарантиране свободата на печата. Към България бе отправен апел да подобри условията за живот на ромите.

Одобрението на европарламентаристите не е обаче гаранция, че присъединяването на България и Румъния към Евросъюза ще бъде осъществено както предвидено в началото на 2007-ма година. Ако правителствата в София и Букурещ не изпълнят поставени им условия, в сила ще влезе т. нар. предпазна клауза. Тази клауза, която бе въведена за пръв път в присъединителния процес, предвижда отсрочване на пълноправното членство, в случай че развитието в съответната страна не е задоволително. До есента Европейската комисия трябва да състави доклад за хода на реформите в България и Румъния. Ако съдържанието на този доклад не удовлетвори държавните и правителствени ръководители на 25-те страни членки на Евросъюза, те имат право да променят графика за осъществяване на поредното източно разширяване. Решението за прилагане на предпазната клуза за България трябва да бъде подкрепено от всички 25 страни членки на Евросъюза, докато за Румъния е необходимо квалифицирано мнозинство.

Еавропейският комисар по въпросите на разширяването Оли Рен, който оценява усилията на България и Румъния при изпълняване на критериите за пълноправно членство в Евросъюза, остана доволен от решението на европарламентаристите. Същевременно обаче той подчерта, че Европейската комисия ще наблюдава и контролира изпълнението на по-нататъшните реформи в двете страни. “Ние няма да се поколебаем да приложим предпазната клауза”, заяви Рен. Като цяло еврокомисарят даде положителна оценка за подготовката на България като подчерта, че страната трябва да запази това темпо и да извърши реформа в съдебната си система. Оли Рен обърна внимание и на напредъка, постигнат от Румъния, но отбеляза, че е предпазлив оптимист по отношение на присъединяването й в Европейския Съюз на 1-ви януари 2007-ма година.

Европейският парламент изрази недоволство от факта, че все още не е напълно ясно, как ще бъде финансирано изискващото над 43 милиарда евро присъединяване на страните номер 26 и 27 в Европейския Съюз. Разгорещените дебати между представителите на определени фракции в Европарламента и Съвета на Европа продължиха непосредствено до началото на заседанието, на което Европарламентът трябваше да гласува присъединителните договори на България и Румъния. Гласуването стана възможно, едва след като в последния момент преди вота бе постигнато споразумение, запазващо бюджетните правомощия на Европейския парламент.

Часове преди гласуването фракциите на зелените и на Европейската народна партия бяха поставили искането гласуването в Страсбург да бъде отсрочено. Председателят на фракцията на зелените в Европарламента Даниел Кон-Бендит заяви, че няма основание 21 месеца преди заплануваното членство да бъде дадена зелена светлина. Кон-Бендит поиска в началото на 2006-та година да бъде изготвен временен доклад от комисията по външните работи към Европейския парламент. Това, каза той, ще бъде доказателство, че Европейският Съюз не е против присъединяването на България, но до 1-ви януари 2007-ма има още много време.

Британският консерватор в Европарламента и докладчик за България Джефри ван Орден се обяви против отлагането на вота. След гласуването на европарламентаристите той заяви следното:

“Причина за противоречията непосредствено преди вота са вътрешноструктурни проблеми. Прерогативите на парламента по въпроса за бюджета не бяха взети под внимание. По време на дебатите преди гласуването определено имаше хора, които изразиха безпокойство относно хода на реформите, най-вече в Румъния. Държа на мнението си, че България и Румъния трябва да продължат реформите, което ще промени становището на много скептици в Евросъюза. Мнозина са тези, които са резервирани по отношение на поредното източно разширяване на Европейския Съюз и въобще по отношение на всяко едно бъдещо разширяване. Но тава не беше основна тема на дебатите, предходили гласуването в Европарламента.”

Ван Орден посочи също, че България трябва да изпълни още ангажименти свързани с реформи в правосъдието и вътрешните работи, както и да положи усилия за интеграцията на ромите в българското общество.

И фракцията на Европейската народна партия, най-многочислената група в Европейския парламент, се застъпи първоначално за отлагане на гласуването за договорите за присъединяване на България и Румъния към Европейския Съюз. Тя промени обаче становището си, след като председателят на Съвета на Европа люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер увери, че Европейският парламент ще има право на глас в съвещанията по финансиране на новия рунд за разширяване на Евросъюза. Лидерът на партията Ханс Герт Пьотеринг призова преди вота депутатите от парламентарната група да гласуват по съвест.