Европейският парламент има нужда по-широки правомощия | Европа | DW | 22.01.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Европейският парламент има нужда по-широки правомощия

Германия пое председателството на ЕС на фона на нарастващ евроскептицизъм. В същото време един от приоритетите на това председателство е съживяване на дискусията за европейската конституция. Норберт Ламерт, председател на Бундестага и член на фракцията на ХДС от 1980-та година, е убеден в това, че германското председателство ще успее да тласне напред разрешаването на проблема с конституцията. Как ще стане

default

�ова? С този въпрос започва интервюто на Миодраг Сорич с Норберт Ламерт:

Точно това в момента е обект на сондажите, предприети от германското правителство с останалите страни от ЕС. Ние имаме много ясно очертана ситуация: в две страни текстът на конституцията беше отхвърлен чрез референдум, но от друга страна, той беше ратифициран от 18 други страни от ЕС. Вижда се, че нито едното, нито другото може да бъде единствено възможната мярка за постигане на един, надяваме се, нов резултат. Дано това ни се удаде и аз мисля, че ако го постигнем през първото полугодие, полза ще има не само Германия, но и цялата европейска общност, защото така тя ще бъде дееспособна.

В най-скоро време европейските институции биха могли да представят разрешение на проблема с конституцията. Тя обаче трябва да бъде обяснена на гражданите и когато това стане факт, процеса по приемането й отново ще забоксува.

Според мен няма основания за подобен извод, защото ние разполагаме с убедителни доказателства за това, че референдумите в Нидерландия и Франция се провалиха не само и не предимно заради отхвърлянето на проекто-конституцията. Това впрочем е допълнителен аспект за размисъл по повод на ползата от референдумите при вземането на политически решения.

Г-н д-р Ламерт, държавата, председателстваща ЕС не може да работи с вълшебна пръчка и е зависима от ситуацията в останалите страни в ЕС. Във Франиця в момента има предизборна кампания. Във Великобритания броят последните дни от управлението на премиера Блеър. С кого ще си партнира Германия?

С 26 други страни от ЕС, между които Франция и Великобритания. Сегашните правителства в тези страни, а и бъдещите, няма да проявят съмнение в неотложната нужда от намиране на общо решение. Вярно, времето е малко и обстоятелствата, които Вие назовахте, не са от помощ за намирането на бързо решение, но не намирам, че те биха могли да са пречка за намирането на общо решение.

Новото е, че Германия работи заедно с онези страни, които ще поемат в близко бъдеще председателството. Това добре ли е според Вас?

Със сигурност това е добре. То е нещо като неофициално възприемане на част от договора за конституцията. Всички участници са убедени в това, че шест месеца председателство не са от полза за качествената работа. Имаме нужда от перспективи в това отношение. Чрез обвързването на три председателства се спечелва година и половина време за политическо планиране и точно това е крачка в посоката, за която говорих.

Г-н Ламерт, Германия беше председател на ЕС през 1994-та и 1998-ма година, но интересът към това в самата страна не беше голям. Ще се промени ли това сега?

Често казано, това не ме притеснява чак толкова много. Дали германците проявяват голям интерес към германското председателство, впрочем същото се отнася за протугалците спрямо португалското председателство или пък за словенците спрямо тяхното председателство на ЕС, не може да бъде централен критерий за успеха на европейския процес на развитие. Вижда се обаче, че очакванията и вниманието, с което нашите съседи следят германското председателство, са значително по-големи, отколкото в самата Германия.

Има много очаквания, които излизат дори извън определеното за всяко едно председателство време, а и извън възможностите за действие, с които разполагаме. Да си мислим, че план-графикът за срещи на политическите институции може да предизвика въодушевление сред обществото, означава, че не познаваме истинските приоритети, които имат хората. Те са ангажирани с професионални и лични проблеми, преследват индивидуални интереси и са прави, когато смятат, че предоставянето на нужните условия за развитие е задача на националните и международни институции. Не мисля обаче, че трябва да очакваме от страна на германците възторжен прием на това председателство, сякаш става дума за световното първенство по футбол.

Много от европейците са скептично настроени спрямо Брюксел, защото ЕС явно не е в състояние да разреши актуални външнополитически проблеми. Най-пресният пример в това отношение е спорът между Русия и Беларус, в резултат на който за известно време беше прекъснат транспорта на руски земен газ към западна Европа.

Да, в това има нещо вярно. От друга страна, намирам за странен факта, че само в рамките на една седмица, без да ни мигне окото, хем се оплакваме от непрекъснатото прехвърляне на национални прероргативи върху ЕС, хем се възмущаваме от това, че ЕС оставал бездействен и то точно по въпроси, които е явно, че не могат да бъдат разрешени от отделните правителства. Искам да подчертая, че и според мен, енергийната политика има нужда от европейски рамки. Това се налага, както от гледна точка на гаранциите за сигурни доставки, така и заради разходите, а с това и ефективното използване на енергията. Впрочем всичко това е част от инициативата на германснката канцлерка в рамките на нашто председателство. Само че, когато смяташ това за необходимо в конкретния случай, нямаш право да критикуваш като цяло прехвърлянето на национални правомощия върху ЕС.

Мислите ли, че Европейският парламент е достатъчно силен?

Не, аз мисля, че по-нататъшното укрепване на Европейския парламент е не само желателно, но и крайно необходимо. В хода на прехвърлянето на национални правомощия върху ЕС, се стигна до по-широки прероргативи на правителствата за сметка на парламентите в отделните държави. Това не е в съответствие с духа на една общност, основаваща се на принципите на демокрацията. Ето защо прехвърлянето на правомощията трябва да бъде обвързано с засилване на прероргативите на Европейския парламент.