1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Европейските ценности и Хърватия. Наводненията в Румъния и пропуските на правителството й.

Докъде се простират европейските ценности в Хърватия, в които се кълне премиерът Санадер? и Защо Румъния се оказа лесна плячка за капризите на времето?

default

Никой в Загреб не се надяваше, че Хърватия ще започне преговори за членство в ЕС, без да е изпълнила условието на Карла дел Понте, председателката на Хагския трибунал. Изненадващо от Люксембург обаче дойде голямата новина: Хърватия започна да преговаря с ЕС, макар че издирвания с обвинения във военнопрестъпления хърватски генерал Готовина е все още на свобода. И докато аргументите на дел Понте, да промени позицията си, остават забулени в мъгла хърватският премиер Санадер обеща, че издирването на генерал Готовина ще продължи.

Санадер маркира обещанието си в рамките на известното си кредо – в Хърватия важат европейските ценности и мястото на страната е в ЕС. Без съмнение ясната позиция на Санадер в това отншение е резултат на дългогодишния натиск от страна на ЕС. Прекалено дълго Санадер, но и неговите предшественици се опитваха да замазват с красиви думи ужасните си пропуски си в издирването на бившия генерал. Най-страстните защитници на това много балканско поведение седят във Виена. Австрийските фирми са най-важните инвеститори в Хърватия и те имат огромен интерес от скорошното приемане на страната в ЕС, макар и с цената на забравеното неприятно минало от войната.

Миналата пролет обаче Великобритания и северноевропейските държави засилиха натиска си над Хърватия и нейното пълноправно членство беше обързано с готовността й да работи с Хагския трибунал, а това означава и с готовността й да предаде обвинения във военнопрестъпления, но тачен от сънародницете си като герой бивш генерал Готовина. Тогава Санадер беше принуден да съзададе план за действие, който включваше и прочистване на тайните служби, пълни със симпатизанти на Готовина. Министър-председателят Санадер, чиято национално-консервативна партия преди години саботираше сътрудничеството с Хагския трибунал, знаеше, че подобни действия ще костват не само популярността му сред собствените му избиратели, но и одобрението за ЕС в цялата страна. Резултатът не закъсня: социологическите анкети показаха, че мнозинството хървати са срещу приемането на страната им в ЕС. Известни противници на ЕС ставаха все по-полулярни. Един от тях е финансистът и добре припечелелият от войната Хрвойе Петрач – арестуван неотдавна в Гърция, осъден преди това в Хърватия заради участие в отвличане и избягал в Израел. В седмичника Национал, публикувал преди две години интервю с излезлия изведнъж от нелегалност Готовина, беше отпечатано писмо от Петрач, който е все още в затвора в Гърция. В отвореното си писмо Петрач изразява не само своята нескрита симпатия за ”героя Готовина”, но и определя евентуланто членство на Хърватия в ЕС като тежка грешка на младата нация, извоювала наскоро независимостта си. Защото, пише Петрач, съседите й Австрия и Италия само чакат да си въррат зоната на влияние върху хърватската територия.

Фактът, че Петрач сивири на националната струна и призовава към национално достойнство, не е случаен и не никак за пренебрегване. Все по-голям брой хървати очакват, че присъединяването на страната им към ЕС ще им донесе по-висок жизнен стандарт. В същото време фактът, че все повече западноевропейци купуват имоти по Далматинското крайбрежие предизвиква старх у мнозина. Опасенията са, че тази форма на туризъм ще доведе до разпродажба на страната в ущърб на нейните граждани. При това точно красивото средиземноморско крайбрежие е в основата на бума в туризма и все по-добрите икономически резултати, които отличават Хърватия от източните й съседи.

Западноеворейски инвеститори обаче са на мнение, че представяната икономическа статистика е само красива фасада. Те търсят, но често не намират онези европейски ценности, в които се кълне хърватският премиер Санадер. За съжаление в икономиката на Хърватия тези ценности липсват и западноевропейците се оплакват от катастрофалния морал на плащане, корупцията и недостатъчната правна сигурност, с които се сблъскват в страната.

2005-та ще влезе в румънската история като година на бедствията. От пролетта насам различни региони на страната бяха заляти от шест наводнения. Досега са загинали 69 души, около 40 000 къщи са напълно или частично разрушени, много мостове, улици и ж.п. линии са повредени и неизползваеми. Последните валежи в края на септември удавиха близо една трета от страната. Този път бедствието достигна и столицата Букурещ. Катастрофарното положение на близо 50-годишната канализация стана най-после ясно на всички – улиците на Букурещ потънаха в калните й води. Към това се прибавя и неспособността на местните служби да се справят със ситуацията. От Германия и Унгария пристигна техническа и хуманитарна помощ, но, оказа се, в Румъния липсват такива елемнетарни неща като помпи, например. Ето защо цинично прозвучаха думите на румънския премиер Калин Попеску Търичану, който призова хората от наводнените региони да си помогнат сами: ”Моля не чакайте със скръстени ръце, някой да ви помогне”, каза премиерът, мислейки че по този начин вдъхва кураж на сънародниците си.

Най-силно засегнат от наводненията е регионът на Тузла и там ще е нужен поне още месец за изпомване на водата. Постепенно страхът и умората от битката с природното бедствие отстъпиха място на все по-гръмогласни критикит срещу властите. Според мнозина те са реагирали прекалено късно. Прекалено късно, едва сега се установява, че много от бентовете в страната са на по 200 години и никой не се е сетил досега да ги санира. Ако има нещо положително в цялата трагедия е това, че тя сплоти румънците и засили чувството за солидарност с бедните селски региони. Там повечето къщи са от кирпич и наводненията уквално ги разстопиха, оставяйки хиляди души без покрив над главата. Никой от тях не е застраховал къщата си – откъде пари за това? Най-голям е страхът от епидемии и опасността от тях остава, макар че повечето от хората в засегнатите региона са вече имунзирани срещу тифус.

Страшни са и цифрите в статистиките за щетите, които се изчисляват на повече от милиард и половина евро. Това прави над десет процента от държавния бюджет. Говори се, че европейската инвестиционна банка е готова да отпусне кердит от 600 милиона евро. ЕС също ще помогне на страната, която само след по-малко от две години би трябвало да стане негов член. От Брюксел отпускат помощ от 500 милиона евро. Само че тези пари ще стигнат само частично за отстраняване на щетите.

Наводненията отвориха очите на властите и към един досега игнориран проблем. Капризите на климата засегнаха така жестоко планинските райони на Румъния и заради неконтролираното изсичане на дървета през поседните 15 години. Без горите почвата не е в състояние да задържа водните маси. На всичкото отгоре краят на катастрофата не се вижда – метеоролозите съобщиха, че южните райони на Румъния се очакват нови валежи.