1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Европейските структурни помощи като наркотик

Европейският парламент одобри на второ четене разпределението на структурните фондове в общия бюджет за периода от 2007 до 2013 година. Общо 308 милиарда евро са предвидени за по-бедните страни, както и за по-слабо развити региони в старите страни-членки. Коментар на Бернд Рийгерт.

default

Машината по преразпределението на финансовите средства в ЕС през следващите месеци ще работи на пълни обороти: до края на годината Европейската Комисия ще представи гигантски план за стимулирането на европейските региони, които до края на 2013 година ще получат повече от 300 милиарда евро субсидии. На полската евро-комисарка Данута Хюбнер се удаде да опрости правилата и критериите за получаване на средства от Брюксел. Това обаче не променя решаващият въпрос, а той гласи : дали наистина има смисъл в това, Брюксел да преразпределя милиарди от данъчни постъпления.

В крайна сметка, не бива да се смята, че само действително бедните страни в Източна Европа ще получат изгоди от европейската солидарност. Германия, която е най-голямият нетен платец в общността, през седемте години до 2013 –та ще получи 14 милиарда и триста милиона евро за източните си провинции и удивителните 8 милиарда и 300 милиона за западните. Тук възниква въпросът, дали не би било по-лесно, ако въпросните 23 милиарда се разпределяха само от Берлин в рамките на Германия, без преди това да бъдат изпращани към Брюксел и после връщани обратно. Тази абсурдна процедура важи принципно за всички страни- нетни платци в европейския бюджет и сочи противоречията и проблемите на този европейски бюджет.

Солидарността с по-бедните региони често присъства в политическите речи, но стане ли дума за пари, приятелствата приключват доста бързо. По време на мъчително постигнатия ксомпромис по европейския бюджет през декември миналата година, държавните и правителствени ръководители на общността съкратиха общия обем на структурните фондове, така че новите страни-членки от Източна Европа днес получават относително по-малко помощи, отколкото навремето получаваха новоприсъединилите се държави като Истания, Португалия и Гърция. В същото време беше предвидено, да бъдат намалени разходите по поддръжката на региони в старите страни-членки. Затова пък бяха предвидени множество специални клаузи и изключения, така че и старите членки на ЕС не ги грози внезапното оттегляне на европейските субсидии. Затова Испания, Португалия, Гърция и Ирландия и десетилетия след като са се присъединили към ЕС продължават да получават структурни помощи в размер на много милиарди, смисълът от което едва ли е лесно обясним.

Тенденцията сега е ясно разбираема: Бюджетът на ЕС и следователно парите, които подлежат на преразпределяне – естествено не се увеличават пропорционално на приемането на нови държави. Бюджетът по-скоро става по-малък и трябва да се разпределя към повече нуждаещи се отколкото преди. Тогава лесно може да се предвиди, че новоприсъединяващи се страни като България, Румъния, Хърватия, а по-късно и други балкански държави, ще получават все по-малко средства в бъдеще. Затова онези, които очакват, че след приемането им в ЕС, над тях ще се изсипе благодатен финансов дъжд, могат да се окажат измамени. Да не говорим за Турция, чийто нужди едва ли изобщо могат да бъдат покрити със средствата, които ЕС в момента разполага.

Европейските субсидии, които в повечето случаи служат за съфинансиране на съвместни проекти, ще задвижат стопанския прираст, производителността и пазара на труда в страните – получателки, опасността е обаче тази, че субсидиите са като “наркотик”, към който човек твърде лесно привиква. На всичкото отгоре много от проектите се създават, не защото в тях има смисъл, а защото се знае, че ЕС отпуска субсидии за тях.

През 2008 година е предвидено, европейският бюджет да бъде основно преразгледан, в това число и целесъобразността на гигантските събсидии. Вместо да подпомага стари отмиращи отрасли, ЕС би трябвало да инвестира в бъдещето си - т.е. в образованието и иновациите. Голяма част от днешната структурна политика може да бъде рационализирана – особено онази, която не е трансгранична, така че да отпаднат и огромните бюрократични апарати, занимаващи се с преразпределението на парите, които и без друго в бъдеще ще стават все по-малко.

Подобно съдържание