1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Европейските стойности

Тази проблематика излезе на преден план след падането на Желязната завеса в края на 80-те години, когато голям брой източноевропейски страни изявиха желание да се присъединят към ЕС.

Затова в така наречените Копенхагенски критерии бяха ясно фиксирани стойностите, които всички страни-кандидатки трябва да изповядват: не само свободно пазарно стопанство, но и принципите на демокрацията и човешките права.

Към края на 90-те години на дневен ред излезе проектът за изработване на конституция на ЕС. Тогава именно стана очевидно, че в страните-членки отдавна съществува единодушие относно ценностния каталог - както обяснява Лудгер Кюнхардт, директор на Центъра за изследване на европейската интеграция в Бон:

"Към базисното усещане на европееца спада съзнанието за общото минало, минало включващо колониализъм, национализъм, тоталитаризъм - както нацистки, така и комунистически. Това са неща, които ние не искаме повече да се повтарят. Мисля, че това усещане дефинира в значителна степен европейското усещане за ценностите на живота."

Някои европейски политици изтъкват модела за социално подсигуряване, за да покажат, че в Европа се поставя по-голям акцент върху солидарносттта, отколкото да кажем в Америка. Кюнхардт смята това за пресилено:

"Не мисля, че нещата са така прости: Европа социална държава, Америка - студеният капитализъм. Смятам, че щедростта, социалният ангажимент, а и солидарността не са запазен патент само за единия стълб на трансатлантическия мост."

Спор при формулирането на каталога от общоевропейски ценности имаше всъщност само по една точка: трябва ли християнството да бъде изрично фиксирано в новата европейска конституция? След продължителни дискусии накрая се стигна до едно много смътно споменаване на "религиозните традиции" на Европа.

В дебатите около евентуалното членство на Турция в ЕС този въпрос отново изплува на повърхността: противниците на турското членство смятат, че в базиращия се на християнски ценности ЕС няма място за мюсюлманска страна като Турция. Кюнхардт не приема този аргумент, но смята, че е важно най-сетне да се дискутира по въпроса за религията в Европа:

"Съвсем доскоро ислямът изобщо не беше проблем в Европа. Сега обаче - и то независимо от турското членство - просто се налага да се заемем с този въпрос, тъй като в страните от ЕС живеят 12 до 15 милиона мюсюлмани."