1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Европейските проекти на българите: реалности, възможности и заплахи

Департамент «Антропология» на НБУ и социологическата агенция Алфа Рисърч оповестиха данните от теренно и социологическо проучване по темата «Европейските проекти на българите: реалности, възможности и заплахи» Коментар на Еми Барух

default

На фона на общото заключение, че въпреки известния спад на евроентусиазма преобладаващата част от анкетираните свързват своите надежди за благополучие с членството на България в Евросъюза, заслужава да се обърне внимание на мотивите, които стоят зад една добре очертана група хора – засега в малцинство - която мисли Европа през ценностни категории като достойнство, родова памет и национален суверенитет.

Както бе изтъкнато от изследователите темата за загубеното достойнство все по-често се среща сред всички категории граждани, но е най-силна между онези, които са гласували за “Атака”. В различните интервюта, метафората “достойнство” носи различни конкретни значения – нисък статус, унижение, както и фрустрация от това, че светът не е такъв, какъвто би трябвало да бъде. Според хората, които споделят подобни възгледи, непопулярните мерки се свързват с реформи, които идват отвън: ЕС ни казват какво да правим и какво не без да се съобразява със спецификата на страната и потребностите на нейното население.

Изследването показва, че «Подкрепата за “Атака” се характеризира с твърде широк и разнообразен профил по отношение на европейската тема. За нея измежду анкетираните са гласували или биха гласували от една страна граждани, за които Европа е привлекателна и постижима цел; които имат конкретни планове или намерения за реализация «на Запад» и възлагат надежди Брюксел да контролира неприемливия елит, и от друга страна граждани, индиферентни към ЕС или граждани, негативно и враждебно настроени към членството на България в елитния клуб.

Трябва да се отбележи, че това разнообразие на отношението към ЕС не е специфично само за подкрепилите “Атака”, но и за гласувалите за класическите партии на прехода, което ясно говори за една обща обърканост и фрагментарност в обществото, което продължава да се люшка между различните медийни и политически влияния.

В същото време изследването не показва да е налице алтернатива за анкетираните. В този смисъл анти-европейски проект не съществува. Съществува обаче сериозен потенциал анти-партийните и анти-елитни настроения да мутират в анти-европейско поведение.