1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Европейските перспективи на Балканите

Европейската перспектива на Западните Балкани среща все по-силна съпротива по линия на умората от по-нататъшното разширяване на ЕС. На тази проблематика се спира в статията си балканският наблюдател на ФАЦ, Михаел Мартенс:

Изглед от Тирана

Изглед от Тирана

През юни 2003 край Солун се състоя срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани. “Бъдещето на Балканите е в ЕС” – бе заявено в заключителната декларация, думи, които окриляха работата на проевропейските реформисти в Белград, Сараево, Скопие и Тирана. Три години по-късно обещанието от Солун – формално – все още е валидно, но на състоялата се през март среща на външните министри в Залцбург, към него бе прикачена добавката, че при евентуални нови разширения обезателно трябвало да се отчита и интеграционният капацитет на общността. В тази добавка няма разбира се нищо ново, но напоследък в Югоизточна Европа се засилват съмненията, колко струва всъщност обещанието от Солун щом аргументът за приемателния капацитет се използва като инструмент за осуетяване приема на нови страни.

Загрижеността за последиците от избледнялото обещание от Солун стои във фокуса и на публикуваната тези дни в Рим декларация на международната Балканска комисия под председателството на бившия италиански премиер Джулиано Амато. Тази състояща се от 18 членове комисия, сред които е и бившият германски президент Рихард фон Вайцзекер, критикува ЕС за това, че е изгубил смелостта си, необходима за осъществяването на поетите през 2003 обещания. В Залцбург общността подменила предложението за ясна перспектива (при съответни постижения в страните-кандидатки) с перспективата за безкрайни преговори. Залцбург показа, че ЕС нито иска, нито е в състояние да открие членска перспектива през страните от Югоизточна Европа – се подчертава в декларацията. Балканската комисия отбелязва, че без достатъчен стопански растеж, функционираща държавна система и ясна надежда за членство в ЕС със собствени сили, регионът заплашва да се превърне в “гето на периферията на Европа”.

По принцип привържениците на евроинтеграцията на така наречените Западни Балкани имат на своя страна един важен аргумент. Те не спират да уверяват, че в крайна сметка неинтеграцията на Балканите ще излезе на Европа много по-скъпо. Само че явно не е лесно да си спомним колко потенциално сериозни кризи не се състояха, просто защото ЕС използва инструментариума на своята разширителна политика. Освен това реформистки настроените политици в Сърбия или Босна-Херцеговина напомнят, че Брюксел ще изкуби влиянието си върху местните проевропейски елити, ако прибере знамето на еврочленството. В този смисъл авторите на декларацията на Балканската комисия стигат до извода, че “истинският референдум за бъдещето на ЕС ще се състои на Балканите”.