1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Европейските държави и глобализацията

Европейските държави се противопоставят на глобализацията. Те обаче залагат на погрешни алтернативи-констатира на страниците на седмичника Ди Цайт публицистът Уве Жан Хойзер. В следващите минути Ви предлагаме извадки от тази публикация:

Не.Националните държави не трябва да приемат всичко.Франция и Испания се бранят тъй като германски и италиански концерни искат да глътнат техните най-престижни енергийни фирм .Средствата за отбрана на тези държви са нови закони в последната минута и сливането с държавни препрятия .Тези средства наистина не са особено изтънчени , но в любовта и във войната за съхраняването на фирми изглежда е позволено всичко . Германиья и Италия сами вършат много грехове спрямо политически ред за да могат с чиста съвест да се възмущават от действията на Франция и Испания.Всичко това е вярно . Това обаче води до отклоняване от ядрото на проблематиката.Повечето страни от Европйския съюз се изживяват в ролята на жертви на глобализацията и си присвояват правото да десйтват срещу принципите на собствения Съюз.

Сега французите проектират създаването на един “ галски Газпром” , пише Економист като по този начин вдига мерника твърде високо.Само това че испанците искат да спасят своята ENDESA от E on , аа французите своя SUEZ от италианския Enel не би представлявало никаква еврропейска катастрофа. На първа линия испанци и французи вредят по този начин на собствените икономики и с действията си дразнят Европейския съюз. Освен това за дълго време те няма да могат да се разминат с извода , че , чее фирмите им могат да оцелеят само ако държавата ги освободи от каишката си.този начин на десйтвие е лош и по още една причина.Така правителствата форсират тенденцията към национална инатливост. Кой например би пожелал сега да се оплаче от Полша , която тези месеци осуети в страната едно сливане на банки? Протекционистичните гръмотевици в Мадрид и Париж са знак на прокрадваща се в Европа революция против. Свободния икономически поток , на хора , стоки и капитал стана съмнителен.Така големите държави на континента решиха да държат колкото се може по-дълго настрана работна сила от Източна Европа.Това е колкото разбираемо толкова и погрешно тъй като по този начин те държат настрана талантливата работна сила , но не и работещите на черно и онези които са само привидно на сабостоятелна работа.хора , стоки и капитал-в сегашните борби за поглъщането и запазването на фирми европейците се противопоставят на свободня поток на инвестиции. И , това трябва да се подчертае , тук става дума не за капитал от Далечния изток , а за капитал от собствените съседни страни , чиито предприятия искат в рамките вна Европейскя съюз да поемат фирми от друга страна членка.

Който твърди , че глобализацията била неизбежна , не казва стината.Разбира се че националните държави могат да я спрат.техните граждани обаче ще трябва да плащат за това.Понястоящем европейските държави десйтват извънредно късно , хаотично и против всички правил , които всъщност донесоха толкова успехи на техния съюз. Тези държави използват оправдания страх на губещи от глобализацията за да се опълчват срещу европейски интереси. Този дух трябва да се върне обратно в бутилката.