1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Европейската тема в предизборните дебати

В предизборните дебати, които навлязоха в своя финален етап, европейската тема все по-често присъства като катализатор за разделяне на позициите. Коментар от Еми Барух

default

В предизборните дебати, които все по-масирано облъчват българската аудитория, френското и холандското «не» на европейската конституция, както и гласовете от Германия, които настояват за отлагане с една година на приемането на България и Румъния, са теми, които биват интерпретирани не от външно-политическа гледна точка, а през задъханото спринтиране към последните обиколки преди финала пред урните: ако жълтите имат сериозно присъствие и се коалират с червените това значи, че Европа ще вдигне «жълт» картон на България, твърдят «сините». Ако червените спечелят убедително, това ще доведе до «червен» картон пред приемането ни в Евросъюза, са категорични десните, ние направихме каквото можахме – и НАТО, и подписването на договора с ЕС се случиха в рамките на нашия мандат, ако нещо по-нататък се обърка, ще са виновни следващите управляващи, твърдят представителите на НДСВ. С други думи Европа се интерпретира като една голяма порта, към която тичат различни части от разединената малка България. Това че Европа не е едно цяло и ние имаме интерес, когато говорим за съюза, да имаме предвид неговите противоречия, е разговор оставен за след изборите.

Сигурно това може да бъде обяснено от тясно партийни позиции. Всички искат да спечелят лотарията пред урните, защото наградите са големи! Но не е нормално. Защото причините за френския и холандския вот, както и за отлагането на референдума в Англия би трябвало да ни накарат и ние да заговорим за сърцевината на проблема: а той е – поради изключително непрозрачната система, създадена в европейските институции, поради тежката бюрокрация на Брюксел и пълното безсилие на средностатистическия европейски гражданин (който издържа евробюрократите) да се ориентира и да контролира един лабиринт от процедури, неясен и за своите създатели, той – ЕВРОПЕЕЦЪТ, гласува с «не» и по този начин избира по-малкото зло пред по-голямото – провалът на общия европейски проект!

Колкото по-голяма става Европа, толкова пътят от Хага и Париж до Брюксел става по-дълъг. Холандците и французите се противопоставиха на разтегливостта на понятия, които досега са били фиксирани и ясни. Но ние, в София, дори не си задаваме въпроса за разстоянието, което ни дели от Главната квартира на Европейската комисия. Нито за начина, по който това разстояние ще се променя…

Холандците и французите вчера, англичаните днес, изчисляват колко пари ще им струва този по-дълъг маршрут. И не искат да плащат утежненията за закърпване на дупките по пътя. Те обаче забравят една друга сметка – какво би било съотношението на бюджета за поддържане на европейската инфраструктура към бюджета за един хипотетичен въоръжен европейски конфликт...

Европа винаги е била колеблива, нерешителна, сложна и претенциозна общност. Не случайно именно тук се случиха най-драматичните военни сблъсъци през миналия век. Нейното постъпателно движение напред не върви по права линия, а е витиевато и усукано. Старият континент дължи своето прозвище на многото погребани спомени и многото отложени амбиции. Частичният отказ от суверенитет – защото европейският проект е точно това – е най-успешният модерен политически проект именно поради миналото, което той отдалечава на безопасно разстояние от бъдещето, именно поради предпазната бариера пред всички европейски иредентизми и реваншизми. Ако от тази гледна точка анализираме постигнатото днес, не може да не отчетем, че каквито и бюджети да са гласувани в Брюксел, те са пъти по-малко от хипотетичните военни бюджети, които един въоръжен конфликт през 21 век би изисквал… В този смисъл «да» на Европа означава «да» на мирното разрешаване на спорове и претенции, които имат дълбоки корени около нас. Когато от предизборните студия на България се размахват жълти и червени картони този обединителен знаменател не бива да се забравя…

Подобно съдържание