1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Европейската Асоциация за Свободна Търговия (ЕАСТ)

Подобно на магнит Брюксел привлича онези страни от Стария континент, които са все още извън Европейския съюз. За разлика от тях, които искат, но не могат, има и страни като Норвегия и Швейцария, които могат, но все още не искат да се присъединят към Общността. Те принадлежат към една друга организация, чието седалище е в Женева. Тя се нарича Европейска Асоциация за Свободна Търговия. Защо тази организация днес

Брюксел

Брюксел

малко или много остава в сянката на Европейския съюз? Коментар от Емил Попов

На 20-ти ноември 1959-та в Стокхолм се подписва конвенция за създаването на Европейската Асоциация за Свободна Търговия. В нея участват 7 страни, които тогава са извън Европейската Икономическа Общност, създадена две години по-рано. Наред с кралствата от европейския север - Норвегия, Швеция, Дания и Великобритания - към нея в началото принадлежат алпийските републики Австрия и Швейцария, както и Португалия. На 4-ти януари 1960-та конвенцията вече е ратифицирана от всички страни-участнички и няколко месеца по-късно, на 3-ти май вече е в сила. Целта на организацията е създаването на зона за свободна търговия. За разлика от Европейската Икономическа Общност, принадлежността към Зоната не е свързана с ограничаване на националния суверенитет. Всяка от участничките си запазва правото да определя самостоятелно митата си към трети страни.

През 1970-та към Зоната се присъединява Исландия, а през 1976-та Финландия, асоциирана още от началото на 60-те години.

Създадена като конкурент на Брюкселския клуб, Европейската Асоциация за Свободна Търговия не успя да се превърне в притегателен център за страните от Стария континент. Дори нещо повече – много от страните членуващи в нея твърде скоро и обърнаха гръб, за да се присъединят към Европейската Икономическа Общност, която през 60-те години се развива много по-динамично. Типичен е примерът на британската икономика, чийто средногодишен растеж тогава е 2,8 %, докато в Общността той е почти два пъти по-висок и възлиза на 5,4 %. Водени от своя островен прагматизъм, британците през 1973-та, заедно с датчаните, напускат Асоциацията, за да се присъединят към Европейската Икономическа Общност. Тринадесет години по-късно и Португалия последва примера им. Най-накрая през 1995-та Швеция, Финландия и Австрия също напускат Европейската Асоциация за Свободна Търговия, за да се присъединят към Евросъюза.

Днес в Асоциацията са останали само четири страни. Това са Исландия, Норвегия, Швейцария и свързаната с нея в митнически съюз - Лихтенщайн. От 1994-та чрез създаването на Европейското Икономическо Пространство те имат достъп до Вътрешния пазар на Европейския съюз. В това пространство не участва единствено Швейцария.

Макар и останали малко на брой, страните от Европейската Асоциация за Свободна Търговия се радват на завиден икономически просперитет. Брутният вътрешен продукт на глава от населението в ”най-бедната” от тях – Исландия е със 16% по-висок от средния на Европейския съюз. Ухажвани от Брюксел, тези страни предпочитат за сега да останат извън Евросъюза, запазвайки така своята икономическа самостоятелност.

И така, макар и в сянката на разширения Европейски съюз, Европейската Асоциация за Свободна Търговия днес прилича по-скоро на елитен клуб. А от брега на Женевското езеро Брюкселският експеримент изглежда все още като твърде рисковано начинание.