1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Европеистиката в Аахен – интервю с професор Винфрид Бьотхер

Европа, историята на стария континент, икономическото развитие, европейските правни норми, социалната и културна политика, европейските ценности – и всичко, свързано с интеграционните процеси в Европа се изучава все по-интезивно в германски университети, в рамките на така наречения Еuropa-Studiengang - Европеистика - една от новите специалности. Интервю на Румяна Таслакова с профекор Винфрид Бьотхер

Катедралата Свети Стефан в Аахен

Катедралата "Свети Стефан" в Аахен

Особено широки познания в тази сфера следващите получават сега в Аахенския университет, където основател на европеистиката е Винфрид Бьотхер, професор по международна политика и ръководител на Института за политически науки. Какво го е мотивирало да положи основите на европеистиката в Аахен?

”Когато през 1985 година ми хрумна идеята да основа ”Европеистика”, така както тя сега се преподава в Аахенския университет, вече имаше три до четири следдипломни квалификации по европеистика. Те бяха тясно специализирани, а моята идея беше да предложа на всички завършили следването си – завършили история, немска филология, българска филология или други специалности – курс, чиято цел е да ”разберат” Европа. Това включва шест измерения – история, икономика, политика, право, култура и социология. Освен това студентите трябва да усвоят още един, трети език. Да знаят немски, родния си език или английски и още един език. Централната идея бе да подготвим генералисти, които да имат най-широки познания за Европа, а не специалисти.”

Генералисти –какво отличава завършилите европеистика и какви са професионалните им перспективи?

”Както вече казах, идеята, целта бе завършилите следдипломната квалификация ”да разберат Европа”. Мога накратко да скицирам какво изучиха някои студенти и какво предприеха след следването си. Досега в следдипломната квалификация участваха вишисти от 22 страни, като междувременно сред тях има и японци и китайци. Ще дам един пример: една от моите студентки-полякиня,г-жа Козловска, която взе магистърска степен и сега подготвя дисертацията си, междувременно е ръководителка на отдела в канцеларията на полския президент Александър Квашневски, който отдел отговаря за Германия, Австрия и Швейцария.”

Друг пример: един фармацевт е днес говорител на Европейската фармацевтика. Вички , които са следвали европеистика, имат добри професионални шансове в европейски институции и по европейски въпроси.”

Това би било много важно и необходимо за България. Вие бяхте и в България, където също преподавахте европеиистика

”Там бяха гост-професор, преподавах 128 часа европейска политика. В България организирахме два курса в Пловдив, в рамките на сътрудничеството между Ааахен и Пловдив. За съжаление не се записаха достатъчно български студенти и затова тези курсове не бяха продължени. Жалко, защото курсовете се финансираха от Германската служба за академичен обмен ДААД. В България трябваше да се направи повече за привличане на интереса към европеистиката, тъй като именно бъдещите страни-членки на ЕС се нуждаят най-много от познания за Европа. Та откъде да се вземат необходимите евро-експерти, старата номенклатура не може да ги предостави.”

През 2007 година предстои второто източно разширяване на Европейския съюз – с приемането на Румъния и България. И редица други страни са заявили желанието си да се интегрират в Евросъюза. Какви са според Вас перспективите за развитието му?

”На първо място искам да изтъкна, че за мен е напълно естествено, че България е част от Европа и че трябва да е членка на ЕС, както се развил той до днес. Според мен е проблематично, че Европа няма политическа визия, че не си поставяме въпроса ”Как искаме да живеем утре в Европа?”. Не си поставяме въпроса ”Как да изглежда в бъдеще тази Европа?”, ”Как да се управлява тя в бъдеще?”. Тези въпроси не се задават – и то защото становищата на правителствата се различават диаметрално. Така французите имат друга представа за Европа от германците, а германските възгледи се различават от британските. С приемането на нови страни-членки представата за тази политическа Европа става все по-неясна. А икономическата Европа вероятно ще укрепи устоите си, но затова не е необходим Евопейският съюз. Същата функция би изпълнила една Зона за свободна търговия, каквато вече имаше. Въпросът е, дали ако приемаме все нови и нови страни, можем да осъществим интеграцията. Дали – както интеграцията се дефинира от известния европеист Johann Galtung - от един, два или трима политически актьори може да създадем един политически актьор? Според мен това едва ли е възможно. Ето защо моята визия е: след 50,60 или 100 години - Европа на регионите. Това означава, че националните държави ще загубят функциите си, те ще имат само координационни функции. Ще е налице един тристепенен модел: Европейският съюз, националните държави и регионите, при което регионите ще придобиват все по-голямо значение, а значението на националните държави ще отслабва. Ето защо европейците ще трябва един ден да се решат да кажат каква Европа искат. И колкото повече страни се приемат в Европейския съюз, толкова по-трудно ще е това.”

Тогава ще е необходима и друга конституция...

”Ще е необходима абсолютно друга конституция. Сегашната европейска конституция не е конституция в класическия политологически смисъл. Тя се нарича конституция, макар че е само сбор от договори. И нищо повече. ”

През последните месеци Турция заемаше централно място в дискусиите по европейското бъдеще? Как оценявате перспективите за нейното членство в Евросъюза?

”Според мен по логиката на това, което казах преди малко, приемането на Турция би било грешка, тъй като Европа няма визия за бъдещето си развитие. Турция като бъдеща членка ще е по-скоро препъни-камък за интеграцията отколкото напредък по пътя на обединението. В геостратегически план членството на Турция може да има смисъл, също и във външнополитически план, но трябва да си поставим въпроса: Можем ли да си позволим да приемаме такива страни като Турция или също Украйна или Беларус, които също ще предевят претенция за членство? От историческа гледна точка Украйна със сигурност би имала повече основание за искането си да членува в Европейския съюз отколкото Турция.

Ето защо смятам, че приемането на Турция би било грешка, дори ако се осъществи след 15 или 20 години. По-добре би било бавно да се приемат нови членки, да се интегрират и интеграцията да се стабилизира – и след това да се отворят вратите за нови страни, които също да се интегрират постепенно. В такъв случай проектът Европа би имал изгледи за успех.”

Решенията за европейската интеграция не би трябвало да се взимат само по политически събраженея?

”Не, разбира се. Европа е на първо място културна общност, а не икономическа общност. Ще цитираме Жан Моне, който каза че ”ако трябва да започна отново обединението на Европа, ще започна с културата а не с икономиката”. Ако той би действал така, днес Европа щеше да е друга.”

Европа, историята на стария континент, икономическото развитие, европейските правни норми, социалната и културна политика, европейските ценности – и всичко, свързано с интеграционните процеси в Европа се изучава все по-интезивно в германски университети, в рамките на така наречения Еuropa-Studiengang - Европеистика - една от новите специалности. Особено широки познания в тази сфера следващите получават сега в Аахенския университет, където основател на европеистиката е Винфрид Бьотхер, професор по международна политика и ръководител на Института за политически науки. Какво го е мотивирало да положи основите на европеистиката в Аахен?

”Когато през 1985 година ми хрумна идеята да основа ”Европеистика”, така както тя сега се преподава в Аахенския университет, вече имаше три до четири следдипломни квалификации по европеистика. Те бяха тясно специализирани, а моята идея беше да предложа на всички завършили следването си – завършили история, немска филология, българска филология или други специалности – курс, чиято цел е да ”разберат” Европа. Това включва шест измерения – история, икономика, политика, право, култура и социология. Освен това студентите трябва да усвоят още един, трети език. Да знаят немски, родния си език или английски и още един език. Централната идея бе да подготвим генералисти, които да имат най-широки познания за Европа, а не специалисти.”

Генералисти –какво отличава завършилите европеистика и какви са професионалните им перспективи?

”Както вече казах, идеята, целта бе завършилите следдипломната квалификация ”да разберат Европа”. Мога накратко да скицирам какво изучиха някои студенти и какво предприеха след следването си. Досега в следдипломната квалификация участваха вишисти от 22 страни, като междувременно сред тях има и японци и китайци. Ще дам един пример: една от моите студентки-полякиня,г-жа Козловска, която взе магистърска степен и сега подготвя дисертацията си, междувременно е ръководителка на отдела в канцеларията на полския президент Александър Квашневски, който отдел отговаря за Германия, Австрия и Швейцария.”

Друг пример: един фармацевт е днес говорител на Европейската фармацевтика. Вички , които са следвали европеистика, имат добри професионални шансове в европейски институции и по европейски въпроси.”

Това би било много важно и необходимо за България. Вие бяхте и в България, където също преподавахте европеиистика

”Там бяха гост-професор, преподавах 128 часа европейска политика. В България организирахме два курса в Пловдив, в рамките на сътрудничеството между Ааахен и Пловдив. За съжаление не се записаха достатъчно български студенти и затова тези курсове не бяха продължени. Жалко, защото курсовете се финансираха от Германската служба за академичен обмен ДААД. В България трябваше да се направи повече за привличане на интереса към европеистиката, тъй като именно бъдещите страни-членки на ЕС се нуждаят най-много от познания за Европа. Та откъде да се вземат необходимите евро-експерти, старата номенклатура не може да ги предостави.”

През 2007 година предстои второто източно разширяване на Европейския съюз – с приемането на Румъния и България. И редица други страни са заявили желанието си да се интегрират в Евросъюза. Какви са според Вас перспективите за развитието му?

”На първо място искам да изтъкна, че за мен е напълно естествено, че България е част от Европа и че трябва да е членка на ЕС, както се развил той до днес. Според мен е проблематично, че Европа няма политическа визия, че не си поставяме въпроса ”Как искаме да живеем утре в Европа?”. Не си поставяме въпроса ”Как да изглежда в бъдеще тази Европа?”, ”Как да се управлява тя в бъдеще?”. Тези въпроси не се задават – и то защото становищата на правителствата се различават диаметрално. Така французите имат друга представа за Европа от германците, а германските възгледи се различават от британските. С приемането на нови страни-членки представата за тази политическа Европа става все по-неясна. А икономическата Европа вероятно ще укрепи устоите си, но затова не е необходим Евопейският съюз. Същата функция би изпълнила една Зона за свободна търговия, каквато вече имаше. Въпросът е, дали ако приемаме все нови и нови страни, можем да осъществим интеграцията. Дали – както интеграцията се дефинира от известния европеист Johann Galtung - от един, два или трима политически актьори може да създадем един политически актьор? Според мен това едва ли е възможно. Ето защо моята визия е: след 50,60 или 100 години - Европа на регионите. Това означава, че националните държави ще загубят функциите си, те ще имат само координационни функции. Ще е налице един тристепенен модел: Европейският съюз, националните държави и регионите, при което регионите ще придобиват все по-голямо значение, а значението на националните държави ще отслабва. Ето защо европейците ще трябва един ден да се решат да кажат каква Европа искат. И колкото повече страни се приемат в Европейския съюз, толкова по-трудно ще е това.”

Тогава ще е необходима и друга конституция...

”Ще е необходима абсолютно друга конституция. Сегашната европейска конституция не е конституция в класическия политологически смисъл. Тя се нарича конституция, макар че е само сбор от договори. И нищо повече. ”

През последните месеци Турция заемаше централно място в дискусиите по европейското бъдеще? Как оценявате перспективите за нейното членство в Евросъюза?

”Според мен по логиката на това, което казах преди малко, приемането на Турция би било грешка, тъй като Европа няма визия за бъдещето си развитие. Турция като бъдеща членка ще е по-скоро препъни-камък за интеграцията отколкото напредък по пътя на обединението. В геостратегически план членството на Турция може да има смисъл, също и във външнополитически план, но трябва да си поставим въпроса: Можем ли да си позволим да приемаме такива страни като Турция или също Украйна или Беларус, които също ще предевят претенция за членство? От историческа гледна точка Украйна със сигурност би имала повече основание за искането си да членува в Европейския съюз отколкото Турция.

Ето защо смятам, че приемането на Турция би било грешка, дори ако се осъществи след 15 или 20 години. По-добре би било бавно да се приемат нови членки, да се интегрират и интеграцията да се стабилизира – и след това да се отворят вратите за нови страни, които също да се интегрират постепенно. В такъв случай проектът Европа би имал изгледи за успех.”

Решенията за европейската интеграция не би трябвало да се взимат само по политически събраженея?

”Не, разбира се. Европа е на първо място културна общност, а не икономическа общност. Ще цитираме Жан Моне, който каза че ”ако трябва да започна отново обединението на Европа, ще започна с културата а не с икономиката”. Ако той би действал така, днес Европа щеше да е друга.”