1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Европа трябва да помогне на освободените от Гуантанамо

След настояванията за освобождаване на затворниците от Гуантанамо сега Европа трябва и да е готова да им предостави убежище

default

Почти преди година Европейския съюз отправи апел към Съединените щати – да затворят лагера в Гуантанамо. И сега вече е дошло времето думите да бъдат последвани от дела. Позицията на Европейския съюз е, че американските власти ли трябва да организират на задържаните в Гуантанамо 385 души съдебни процеси в съответствие с международните правни стандарти, или трябва да ги освободят. И за да се докаже, че намеренията на Европа са сериозни, Европейският съюз трябва да излезе с предложение – да приеме тези затворници от Гуантанамо, които вече не се смятат за “враждебно настроени бойци” от Съединените щати и трябва да бъдат освободени, но поради опасения от мъчения и преследвания не биха могли да се върнат в родните си страни.

Сред тях е, например, китаецът Бахтиар Манут, член на мюсюлманското малцинство на уйгурите в северозападната част на страната. Подобно на мнозина уйгури Манут и семейството му стават жертва на религиозни гонения от страна на китайската държава. По време на разпитите, на които е подложен от американските военни, Манут разказва, че през 2001-ва година е избягал от Китай със 700 долара в джоба си – първи към Казахстан, след това – към Пакистан, откъдето разчитал да продължи за Канада или за Съединените щати. Когато в Пакистан парите му свършват, той търси подслон при група уйгури в Афганистан. Според неговите показания, както и според показанията на останалите обитатели на уйгурския лагер, никой от тях не е имал контакти с представители на талибаните или на Ал Кайда. В лагера Манут работел като строител и изучавал корана, не е участвал в никакви битки. При разрушаването на лагера през 2001-ва година от бомбардировачите на коалиционните части, уйгурите побягват най-напред в планината, след което се връщат в Пакистан. Там Манут и още 17 негови сънародници са продадени от пакистанските ловци на глави на американските военни, които ги отвеждат в Гуантанамо.

Случаят на уйгурите подчертава по особено разтърсващ начин впечатлението, което се добива след изслушването на протоколите за разпити на Пентагона. На базата на тези разпити – които са стотици – ще се реши дали засегнатите арестанти ще продължат да бъдат смятани за “врагове”. Макар секретните информации да са изличени от протоколите, става ясно, че мнозинството от задържаните в Гуантанамо са абсолютно незначителни фигури от американската “война срещу тероризма”. Подобно на Манут повечето арестанти изобщо не са задържани на бойното поле. Приблизително половината от хората са били предадени на американските части срещу заплащане от ловците на глави. Само към един малък процент от арестуваните изобщо са отправени обвиненията, че са се борили против американските войски и техните съюзници.

Подобно съдържание