1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Европа трябва да даде на Украйна ясен сигнал

След изборната победа на Виктор Юшченко Украйна ема нужда от ясни сигнали от ЕС. Коментар от Уте Шефер

Оранжева революция

Оранжева революция

Победата на Виктор Юшченко е убедителна победа за демокрацията в Украйна. Това може да се прочете в поздравителната телеграма на федералния президент Хорст Кьолер.
Също и федералният канцлер и министърът на външните работи изпратиха подобни поздравления към Киев.
Облекчение цари сред дипломатическите кръгове в Европа. Юшченко ще се справи, Украйна е поела пътя км демокроцията социалната пазарна икономика и правовата държава.И преди всичко страната сама ще се справи с проблемите- се чува най-често из дипломатическите среди.
Това би било добре, защото Европа от месеци насам е заета със собствените си проблеми. Последното разширяване на ЕС увеличи населението на съюза на 455 милиона души.
Политическите дискусии станаха по-трудни, решенията се вземат също трудно. Европа няма нито силата нито волята да се заема сериозно със съседна Украйна. Но дипломатите трябва да са наясно, че промяната която тепърва започва не е необратима. И европейската дипломация трябва да проумее и то преди да се е подхлъзнала на гладкия паркет, че без подкрепа отвън, без приобщаване на хората в Украйна- от Лвов до Донецк- демокрацията няма скоро да изкласи.
Няма смисъл европейската дипломация да отклонява поглед от съществуващите рискове в украинската трансформация. Ще успее ли Юшченко да се наложи срещу интересите на икономическите босове и техните кланове?
Ще успее ли той в дългосрочна перспектива да запази демократичното движение и да го подготви за общ политически курс?
Политическата промяна в Украйна не се решава само от личността на президента. Политическата система в Украйна е зависима от множество групови интереси.
А много от представителите на тези интереси въобще не са демократи, мнозина от тях си остават съветски носталгици.
За съжаление от години насам в Лондон, Берлин, Брюксел и Париж не се обръща внимание на този конгломерат.
Украинците искат страната им да се присъедини към ЕС.
Брюксел отговаря с една мъглива концепция за “ново съседство”, концепция, която поставя Украйна на едно стъпало с някои южни съседи. С огорчение и възмущение в Киев се отчита, че вратата на ЕС се отваря за Турция, а за една страна с европейски традиции и история, същата тази врата остава затворена. С последното източно разширяване на ЕС Европа е на границата на възможностите си. 50 милиона украинци допълнително? В очите на европейските дипломати- нещо невъзможно.
Или казано на дипломатически жаргон: още една дискусия за присъединяване, подобна на тази с Турция не би била в настоящия момент разумна. Защо всъщност не?
Защо не се дискутира по въпроса след определено време, в което политическото ръководство осъществи на дело промените, на Украйна да се даде сигнал за европейска перспектива?
Европа трябва да престане да бъде вторачена единствено в себе си. Европа трябва ясно да види шансовете и рисковете на политическите промени в Украйна и своевременно да окаже ефикасна политическа подкрепа- било под формата на по-тясно сътрудничество, или стратегическо партньорство, а защо не е и предложение за асоцииране. Единствената причина за увъртанията на европейската дипломация всъщност се нарича Москва и съобразяването със стратегическия партньор Русия. Стратегически партньор, който забележете с гигантски крачки вътрешнополитически се връща към съветската каменна ера. Страна в която обществото, свободните медии и критичните гласове са в букаи.
Европа не може да иска подобен режим да бъде образец за други.
А в Украйна сега съществува единствен шанс за промени, който заслужава ясната подкрепа на ЕС.