1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Европа след разширението

Европа изживява една наистина историческа пролет. В течение само на няколко седмици биват преодолени повече от пет десетилетия на политическо разделение и военна конфронтация. Сега НАТО обхваща 26 страни и граничи с Русия. Макар че на някои в Европа не им е приятно да слушат това, но това пето и най-голямо разрастване на алианса се дължи преди всичко на личния ангажимент на американския президент Буш, който успя да спечели доверието на Путин и да разсее руските опасения по отношение на новия състав на НАТО. Но същинският пролетен шок ще последва на 1 май, когато десет нови страни - от Полша до Малта - се присъединяват към ЕС.

Предизвикателствата пред Европа са най-вече в полето на стопанската и военната политика. На икономическо равнище Европа трябва най-сетне да предприеме сериозни стъпки, ако иска да осъществи приетата през 2000 лисабонска стратегия. Без дълбоки структурни реформи на пазарите на работната сила и на пенсионната и здравната система, които в перспектива не могат да бъдат финансирани в сегашния им вид, страните от ЕС нямат никакъв шанс да постигнат целта, която са си поставили: до 2010 да станат "най-конкурентоспособния и най-динамичен икономически регион в света".

Един поглед към Франция и Германия, до неотдавна политическият и икономически локомотив на Европа, онагледява актуалната криза. И двете страни се борят с нисък стопански растеж и висока безработица. Показателен е фактът, че един германски работник произвежда средно на час 1,5 % повече благосъстояние от колегата си в САЩ, но средният доход в Германия е с около 25 % по-нисък, отколкото в Америка. Главната причина за това е по-късото работно време и скъпоструващите мерки за ранно пенсиониране в Германия.

Според студия на френския институт Ифри до 2050 световноикономическата тежест на нарастналия дотогава на 30 страни ЕС ще спадне от сегашните 22 на само 12 %. Основната причина за това е намаляването на дела на трудоспособното население. Дори една ефективна имиграционна политика може само да забави, но не и да спре бързия демографски залез на Стария континент.

Необходими са основни структурни промени, за да се повиши отново раждаемостта в Европа. Във всеки случай в бъдеще хората ще трябва да работят както по-продуктивно, така и по-дълго, ако искат да съхранят донякъде жизнения си стандарт. Но и тук Европа ще опре до границите на възможното, когато след няколко десетилетия нашият застаряващ континент се превърне в старчески континент. Децата си остават бъдещето на всяко общество.

На политическо равнище се налага въпросът, каква глобална роля може да играе ЕС в бъдеще. Иракската война доведе вече до голямо политическо напрежение в Европа. ЕС ще трябва да дефинира ясно глобалните си интереси и да намери подходящи средства за постигането им. Именно в това отношение разширяването на НАТО и ЕС ще предизвика свеж повей, тъй като повечето от новоприетите страни са ангажирани активно в ръководената от САЩ иракска интервенция и вероятно и в бъдеще ще запазят актуалната си гео- и военнополитическа координационна система.

Атентатите в Мадрид показаха, че вътрешната и външната сигурност на Европа са тясно свързани, и че вероятно съществуват повече паралели с интересите на американската сигурност, отколкото Европа може или иска да приеме. Едно допитване, проведено от вашингтонския Pew Research Center, показва, че 75 % от французите, 63 % от германците и дори 56 % от англичаните са за отслабване на политическите и военните връзки със САЩ. Освен това 85 % от французите и германците имат отрицателно мнение за президента Буш. Американският президент е по-популярен дори в Пакистан и Турция! Европейците трябва да се откажат от погрешното си заключение, че колкото повече Европа се дистанцира от агресивната антитерористична политика на Америка, толкова по-малка е опасността от ислямски терористични акции пред собствената им врата.