1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Европа на две скорости

Коментар на Еми Барух

default

Европа на две скорости

Много пъти, в много европейски градове днес ще бъде повтаряна фразата, че това е исторически и знаменателен ден!

Най-голямото разширяване на Европейския съюз – с 10 нови държави, и население от 455 милиона души, които в полунощ прекрачиха символичната граница на общия европейски дом – бе отбелязано и в София с лекцията на министър Меглена Кунева «Европа на две скорости». Снощи, пред препълнената зала на Евро-българския културен център Меглена Кунева очерта основните моменти на дебата, правейки разграничение между, от една страна, лансирането на идеята за ”Европа на две скорости” като политическа спекулация, като форма на политически шантаж, и, от друга – като отражение на вече съществуваща реалност.

Самата идея за ”Европа на две скорости” – предполага две групи страни, изграждане на визия за един Европейски съюз, който отново се разделя, при това преди континентът да бъде окончателно обединен. Това, по един или друг начин е свързано с идеите за създаване на ”ядро” или ”авангард” в Европейския съюз. От друга страна, историята на Съюза показва, че вече е имало и сега има различни скорости на развитие на интеграционните процеси.

Това е реалност, която вероятно има бъдеще и след разширяването. Именно тези етапи на развитие на интеграционния процес министър Кунева обозначи с термините ”диференциация”, ”засилено сътрудничество” - или ”гъвкавост”.

«Въпреки, че началната идея на Европейските общности е била всички държави-членки да се подчиняват на едни и същи правила, да имат еднакви права и задължения и да участват едновременно в интеграционния процес, на практика са били допускани отклонения за ограничени периоди от време или за точно определени ситуации.»

Същевременно процесът на интеграция далеч не е бил толкова всеобхватен и в доста области на сътрудничество се е стигало да споразумения извън общностната рамка – най-сериозният пример за това е Шенгенското споразумение, Практиката досега – изтъкна министър Кунева – показва на първо място, че е възможно дадена форма на сътрудничество (например Шенгенското споразумение) да бъде създадена извън рамките на ЕС и впоследствие, ако се окаже успешна, да бъде интегрирана. И на второ място - успешните случаи на засилено сътрудничество да породят центростремителни тенденции в ЕС.

Пример за това е, че много държави-членки, които останаха извън евро-зоната, поискаха членство в Икономическия и валутен съюз. «Такива стремежи са декларирали и десетте, които стават членки на общия Европейски дом от днес. България и Румъния няма да направят изключение от това правило.», уточни министърът по европейските въпроси М. Кунева. В същото време «засиленото сътрудничество» поражда опасности и създава условия за по-сложни взаимоотношения между участващите и неучастващите държави.

Беше изтъкнато и това, че диференциацията и засиленото сътрудничество са средство, те не могат да бъдат цел. «Те съществуват като вариант и се използват, когато това се налага от обстоятелствата и когато съществува определен политически проект.»

Политическият проект на нова Европа от днес е факт. След тържествата по повод знаменателната промяна, която се случва в Стария континент, ще започнат общите европейски делници – упражнение по толерантност и търпимост, които няма да бъдат лишени и от трудности. Можем само да се надяваме, че евро9 скептиците в Западна Европа няма да се увеличават и че успехите ще са повече от разочарованията. Така ще се запази както динамиката на движението, така и перспективата пред България, за която пълноправното членство в Европейския съюз беше първата, най-желаната и най-трудната от политическите и икономически цели на прехода. И нека не забравяме, че до датата 1 януари 2007 има само две години и половина….