1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Европа като глобален играч?

В историята на единението на Европа винаги е имало поражения, които след това са се превръщали в шанс за едно ново начало. В този смисъл и провалът на срещата на високо равнище на ЕС в Брюксел миналия месец е нещо повече от повод за песимизъм. Такова е основното впечатление от организираната от Фондацията Бертелсман в Берлин конференция с участието на правителствени ръководители, парламентаристи, учени и икономисти. Ентусиазмът, с който събралите се говореха за договора за европейската кониституция, вдъхва надежда. Участниците пледираха за силен и конкурентоспособен ЕС, който като равностоен партньор и съвместно със САЩ може да посрещне глобалните предизвикателства. Подчертано бе, че не трябва да се допусне разпадането на Европа на различни групи.

Различните скорости не са нещо ново за ЕС. Но след провала от миналия месец възниква въпросът дали изобщо е допустимо, една група държави да движат външнополитическата и военната интеграция извън рамката на европейските институции. На конференцията в Берлин цареше единодушие по въпроса, че подобно развитие ще разцепи ЕС и ще доведе до инволюция.

Не липсваха мнения и препоръки как трябва да се развива Европа и каква роля да играе занапред. Пита се само дали Европа има реалната възможност да осъществи добрите намерения. Защото дневният ред надхвърля европейската конституция, помирението с Америка, стопанския растеж и конкуренцията: тук влиза също интеграцията на Югоизточна Европа, както и редица глобални теми. Това са проблеми, които могат да накърнят сигурността и благосъстоянието на Европа и затова трябва да намерят решение.

От "Европа" се очаква един направо непомерен политически подвиг. Този подвиг включва преди всичко готовността на гражданите да се нагърбят със съответния политически ангажимент и съответното му финансиране. Избирателите трябва да бъдат убедени, че една силна Европа е в техен интерес. Предвид ниската степен на одобрение за източното разширение, предстои много политическа работа. Овен това големите страни-членки на ЕС трябва да се отнасят по-внимателно с по-малките. Та нали една от причините за провала на конституционния проект е това, че големите не искат да признаят равнопоставеността на малките.

От изключителна важност е въпросът за отношенията между Европа и Америка. Е ли Европа изобщо в състояние да поеме глобална отговорност като равноправен партньор на Америка, като се има предвид, че тя никога няма да може да достигне американското военно превъзходство? Освен това "интелектуално" Европа все още не е готова да се раздели с някои свои недостатъци, преди да поеме ролята на глобален играч. Дори въпросът дали Европа изобщо е в състояние да играе тази роля не е получил засега окончателен отговор. От своя страна Америка трябва да си изясни дали наистина желае това партньорство или предпочита да действа солово. Звучи успокоително когато бившият американски държавен секретар Кисинджър уверява, че теренът за плодотворно сътрудничество бил вече подготвен, защото Америка прозряла, че силата не е достатъчна за решаване на всички проблеми, и че се нуждае от приятели и партньори. Същевременно - според Кисинджър, - в Европа се налагало убеждението, че глобална отговорност може да поеме само онзи, който е готов да прибегне до употребата на сила. Крайната цел трябва да бъде взаимодействието между обединена, сплотена Европа и Америка, която не страни от мултилатерализма и се ангажира на международната арена.

Подобно съдържание