1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Ромите в Европа

Европа и Косово

Във времето на словенското председателство на ЕС ще се вземе решението по бъдещия статут на Косово. Анализ на Михаел Мартенс от Франкфуртер Алгемайне Цайтунг.

default

Как ще се отрази независимостта на Косово на регионалното балканско сътрудничество?

Значим е фактът, че за пръв европейското председателство се поема от държава, възникнала вследствие на кървавото разцепване на Югославия и то във време, когато обявяването на незавсимостта на Косово ще произведе вероятно последния международно признат отпадъчен продукт.

Отсега може да се предвиди, че сръбско-словенските отношения няма да излекат полза от това, независимо, че отношенията между Белград и Любляна не са лоши. Словения е сред водещите инвеститори в Сърбия. Словенските бизнесмени използват старите си контакти и познаването на езика, пазара и нравите за да разширяват позициите си.

Атмосферата в Белград тези дни е заредена с доста реторична пушилка, когато става дума за Косово. Рядкост са трезвите изказвания от официални места. По-скоро се чуват изявления като това на сръбския министър за Косово Самарджич, който заяви, че ЕС го чакат сериозни трудности, ако общността признае независимостта на Косово. Министърът направи забележителен анализ на ситуацията, заявявайки, че ЕС трябва да избира между Сърбия и Косово. От седмици насам служители в неговото министерство уверяват също така, че ако ЕС признае Косово, това ще принуди Сърбия да се преориентира стратегически "на Изток". Водачът на сръбските радикали - Томислав Николич, който сега е в опозиция, но е възможно скоро да се окаже държавен глава, отсега открито обявява, че ако ЕС "предаде" Сърбия, страната ще потърси по-тясно обвързване с Русия и Китай.

Който следи траещата от години дискусия за Косово, може да остане с впечатлението, че международното право носи силно религиозни черти. Става дума за това, дали отделянето на Косово е само спешно необходимата деколонизация на Сърбия или пък бруталното прилагане на международно-правно насилие. И за двете гледни точки има брилянтни, сами по себе си убедителни изказвания. Истинско удоволствие е да се слуша дискусия между две обективно спорещи страни. В същото време това е безполезно занимание, защото диспутите не водят до реален резултат.


Затова пък бившият югославски външен министър Горан Свиланович обърна внимание на онова, което вероятно предстои в сферата на реалната политика. Ако се предположи, че Косово стане държава, как тогава ще функционира мъчително задвиженото регионално сътрудничество между малките югоизточноевропейски държави, например в енергийната сфера? Отскоро например се разнася предупреждението от сръбското енергийно министерство, че в знак на протест срещу евентуално наложена отвън независимост на Косово, Сърбия може да напусне регионалния енергиен съюз. Според бившия австрийски вице-канцлер Ерхард Бусек, тази идея е насочена предимно срещу интересите на самата Сърбия. Бусек каза още следното: " Това не е желателно и не би било добре, но фактът, че Сърбия не участва в регионални инициативи, не е нещо ново и не би могло да провали сътрудничеството между останалите държави, както показа изолацията на Сърбия по времето на режима на Милошевич."


Неизяснени въпроси относно регионалното сътрудничество на Балканите съществуват не малко. Трудно можем да си представим например, че сръбски политици ще участват в работата на някакъв орган, в който има представител и на "откраднатата от Сърбия държава" Косово. Косовският публицист Ветон Сурой пък предупреждава, че не бива всички да се смръзват от страх пред Сърбия. Той намеква за позицията на ЕС, в никакъв случай да не признава независимостта на Косово преди сръбските президентски избори, защото това би подсилило позициите на националиста Николич. Балканската политика на международната общност - казва още Ветон Сурой - е "вечно изчакване на избори и гласувания в Сърбия - този вечен експортьор на кризи". По този повод той припомня и друг факт от времето на признаването независимостта на Словения през 1991 година: Въпросът не беше, дали Словения има правото на отделяне, а само този, как Сърбия ще реагира на това право и дали ще има война. Никога не е ставало дума за неоспоримите права на другите, а винаги за сръбските реакции -например в Хърватия и Босна" - казва още Сурой по повод събитията от 90-те години. Тогава Сърбия отговори с война. Тогава обаче светът беше по-различен от днес.