1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Европа и европейската идентичност

Милиони европейци отпразнуваха преди две години разширяването на ЕС на изток. Въодушевлението тогава беше голямо. Сега обаче това е минало. Към радостта от новата общност се добавиха грижи за собствената идентичност. Как изглежда днес европейското семейство? Аналаз на Бертолд Колер

default

Птицата Феникс би бил добър избор, ако се търсеше символ за европейското обединение. След всяка една от многобройните кризи Европа възкръсваше от пепелта. Никога преди обаче въпросът, дали изстиналата жарава все още е способна да заражда нов живот, не е бил задаван с повече съмнение в гласа, отколкото след ужасната 2005 година. Французите и холандците, които се числят към нациите-основателки на ЕС, на референдуми отхвърлиха проектоконституцията, който трябваше да служи като законодателна база за постигнатото и като фундамент за новото разширяване на ЕС. Съпротивата срещу конституционния договор тежко засегна политическия елит. Междувременно се породиха опасенията, че проектът за все по-тясно обединение може би е опрял до границите на възможносто. Дали Европа не е в състояние да мобилизира нови сили, защото самата европейска идея е станала прекалено слаба?

Казаното от французите и холандците “не”, което в голяма част беше вътрешно-политически мотивирано, може да бъде разтълкувано и по друг начин: като белег за интерес и воля, да се окаже влияние над бъдещето на Европа. Скептицизмът спрямо проекто-конституционния договор, който беше изразен на много места, рядко се отнасяше до самата идея за европейски единение. Едва ли има някой, койта да желае да върне нешата назад.

Вина за отчуждението имат преди всичко онези, заради които гражданите започнаха да чувстват интеграционния процес като нещо, което протича зловещо- автоматично, което не подлежи на контрол и трудно може да бъде прозряно. Преследваната през миналите десетилетия двойна стратегия на задълбочаването на сътрудничеството и на едновременно разширяване на ЕС, от гледна точка на мнозина европейци, протичаше прекалено бързо. Това доведе до загуба на доверие. В новите, както и в старите страни-членки на ЕС могат да се чуят опасенията, че ЕС застрашавал националната идентичност. В крайна сметка, на привържениците на ЕС не се удаде в достатъчна степен да разяснят на гражданите, че проектоконституционния договор има за цел да засили прозрачността и реда в европейската общност.

Подобни опасения трябва да се взимат насериозно. В противен случай грози опасността, епохалното начинание да се превърне в елитарен проект без корени, което е осъдено на отмиране. В такъв случай това наистина ще означава неговия край. Никой проект не може да има бъдеще, ако хората го усещат като заплаха за своя начин на живот. Това беше и посланието, свързано с отказа да се приеме конституционния договор. Това послание изглежда е стигнало до онези, за които беше предназначено. В сталиците на ЕС си пробива път схващането, че европейското съзнание не може да бъде разпоредено “от горе” , както стана например с въвеждането на еврото. Срещу това застава волята на народите за самоизява. Зачитането на националните идентичности е предпоставката за създаване на европейско самосъзнание, чийто произход не бива да бъде отричан.