1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Европа и Европа: голямото капсулиране

Докато Ангела Меркел и Еманюел Макрон демонстрират единство, източноевропейците продължават да се капсулират. Повече от всякога ЕС е разделен на "стара" и "нова" Европа, показа и тази среща на върха в Брюксел.

Тази среща на върха трябваше да внесе оптимизъм. Преговорите за Брекзит поемат професионалистите, а британците правят предложение за правата на европейските граждани в Обединеното кралство след излизането на Великобритания от ЕС. Някои смятат, че това не е достатъчно и вяло критикуват предложението, но все пак то е смятано за напредък.

Сега оставащите в общността 27 страни-членки искат да дадат импулс на нови проекти. Съответно символична беше и общата пресконференция на Ангела Меркел и Еманюел Макрон. Канцлерката нарече срещата "Европейски съвет на вярата и енергията". Подобни думи се казват лесно, особено когато икономическият ръст във всички страни-членки отново се покачва - даже и в (досега) по-слабо представящите се в това отношение държави. Еврозоната регистрира своето най-силно тримесечие от шест години насам, което - от гледна точка на дългогодишната криза - не е много.

Започващото през юли естонско председателство на съюза обаче няма да се задоволи само с това. Естония е смятана за дигиталния отличник в Европа и естонският министър-председател Ратас заяви в Брюксел, че "дигиталните данни са въглищата и стоманодобивът на бъдещето. Затова ние трябва да бъдем водещи в дигиталната икономика". Ангела Меркел приветства това изявление, "защото Естония е пример за това, как дигитализацията вече навлиза в нашия живот".

ЕС иска да бъде водеща сила и по отношение на световната свободна търговия, която е застрашена от протекционистката политика на американския президент Доналд Тръмп. От друга страна ЕС не е "наивен", както се изрази френският президент Макрон. Откритостта изисква и честност, каза той. Европейските правителства смятат за нечестно, когато някои държави наводняват европейския пазар с дъмпингови стоки, или когато фирми от трети страни купуват европейски фирми, но се бранят срещу - европейски компании да придобиват техни фирми. Това се отнася най-вече за Китай.

Разпределяне на бежанците - надежда всяка оставете

EU-Gipfel in Brüssel | Angela Merkel & Emmanuel Macron (picture-alliance/dpa/O. Matthys)

Тандемът Берлин-Париж отново работи

Общо взето доброто настроение след депресията от Брекзит обаче не се отнася до всички теми на срещата на върха. И най-вече до миграцията. Още в самото начало френският президент Макрон раздразни източноевропейците, които отказват да приемат мигранти от Гърция и Италия. Французинът им припомни, че "това не е супермаркет" и в ЕС не се разпределят пари при пълно игнориране на европейските ценности. Макрон не назова поименно отделни държави, но някои от тях усетиха, че става дума за тях. Например Унгария. Унгарският премиер Виктор Орбан изсъска, че това било "удар", а Макрон бил "новак" и "неговият дебют не бил убедителен". Австрийският канцлер Кристиан Керн обаче се съгласи с Макрон. "Не можем постоянно да изискваме, но в същото време да бягаме от отговорност", заяви той. За да изглади противоречията, Еманюел Макрон се срещна с правителствените ръководители от Вишеградската четворка. Но и от това не произлезе нищо.

След срещата Ангела Меркел заяви: "Единодушни сме по въпроса за борбата срещу причините, които карат хората да бягат, и по въпроса за контрола на външните граници". За съжаление "не постигнахме никакъв напредък по въпроса за разпределяне на бежанците". Канцлерката допълни, че от самото начало е било ясно, че по този въпрос не е било възможно да бъде постигнат напредък. Френският президент Макрон допълни на съвместната пресконференция, че "сегашната бежанска криза не е временно явление, а дългосрочно предизвикателство, чиито отговор трябва да се търси в дългосрочното стабилизиране на Африка, Близкия и Среден изток - чрез амбициозна европейска политика за развитие".

Конкуренция от Източна Европа

Deutschland Wohnungsbau in Hamburg (picture alliance / dpa)

На Запад се страхуват от конкуренцията на източноевропейците, напр. в строителния сектор

Разговорът на Макрон с лидерите от Вишеградската четворка беше особен и по една друга причина. Еманюел Макрон се опасява, че целият европейски проект е заложен на карта, защото трудещите се от богатите европейски държави се страхуват от източноевропейската конкуренция. Наскоро той дори обясни по този начин и Брекзит като каза: "Защо се стигна до Брекзит? Защото работниците от Източна Европа превзеха британските работни места". Затова той настоява за промяна на т.нар. правила за командироване на работници. Според неговите представи, заплатите на източноевропейските работници трябва да бъдат приравнени към заплатите в страната, където работят, например във Франция. Някои страни с високи трудови възнаграждения като Германия и Австрия подкрепят предложението на Макрон. Но източноевропейците го отхвърлят категорично. Те не искат да се лишат от предимствата на собствената си конкуренция.

Тази среща на върха показа, че с избора на Макрон германско-френският дует придобива нова енергия и вероятно може да задвижи напред и нови европейски проекти. От друга страна обаче, съществува опасност антагонизмът между Запада и Изтока, между старите и новите страни-членки, да се засили още повече.