1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Европа загрижена за християните в Турция

Отношението към малцинствата може да попречи на европейската интеграция на Турция, сочи доклад на Европейския съюз. Едно от изискванията за приемане на нови страни в организацията е религиозната свобода. Християните в Турция обаче негодуват заради затворената гръцка православна семинария Халки. Училището е на подчинение на Вселенската патриаршия в Истанбул, но е било затворено през 1971 година от турскит

Едни от най-старите християнски общности са именно в Турция.

Едни от най-старите християнски общности са именно в Турция.

е власти заради приет тогава закон, според който всички религиозни школи трябва да бъдат под държавен контрол. Сега Вселенската патриаршия няма център за подготовка на духовници.

Ферибот превозва пътници от Истанбул до остров Хейбели, където се помещава бившата теологическа школа Халки. Там като че ли времето е спряло – не само около училището, което е било затворено през 1971 г., но и на целия остров. Колите там са забранени. Единственият начин да стигнеш до семинарията е с конска каруца.

Училището, което е кацнало на най-високото място на острова, е основано още през 1844 г. Повече от един век там са се обучавали най-висшите църковни кадри на православната църква. Въпреки че вече 35 години то не работи, сградата е в перфектно състояние. Поддържа я отец Доротеос.

"Дори в най-добрите години на училището, тук е имало не повече от 120 семинаристи. Много малко ученици и изключителни преподаватели – така се е постигало добро образование. "

Сега патриаршията в Истанбул разчита на институции извън Турция за обучението на своите духовници. Вселенската патриаршия е т. нар. център на православието, което се изповядва от близо 250 милиона души в целия свят. Турската държава сега не признава статута на църквата и държи всички свещеници да имат турско гражданство. И бъдещето на Вселенската патриаршия е под въпрос, смята архиепископ Мелитон:

"Имаме много малко свещеници. Девет от нашите 16 епископи са на 75 години, другите са на по 65 – 66 години. Сега имаме само 4 или 5 свещеници с турско гражданство. Изправени сме пред сериозен проблем за бъдещето на патриаршията. Писахме отворени писма до премиера, външния и вътрешния министър. Няма никакъв диалог между патриаршията и турските власти."

Затова и православната църква се е обърнала за помощ към Европейския съюз. На конференция, организирана от европейските християндемократически партии, архиепископ Мелитон разказа за училището. Според Вилфрид Мартенс, шеф на фракцията на европейската народна партия в Европарламента, въпросът със семинарията е изключително важен:

"Това е важен въпрос сам по себе си, но е важен и заради своята символика. Ако семинарията се отвори, значи нещо фундаментално се е променило в Турция. Вече установих контакти с правителството на господин Ердоган и го призовах да промени нещата и да приеме фундаменталните принципи, които трябва да спазват кандидатите за Европейския съюз. Един от тези принципи е религиозната свобода. "

Европейският съюз не е загрижен само за семинарията. С течение на годините турските власти са конфискували стотици християнски книги, които са били пазени в църкви и болници. Доскоро повечето църкви нямаха право да получават дарения под формата на недвижими имоти, защото според едно съдебно решение това представлявало опасност за турското общество. За да се избегнат съдебните спорове, много имоти били записани на името на светци или герои от Библията.

По главната улица на Истанбул едно време звънът на камбани е бил нещо толково обичайно, колкото и призивът на мюезина за молитва. Там е била и сградата, собственост на болнично настоятелство, управлявано от арменци християни. Сега постройката е експроприирана. Фондацията обаче е завела дело в Европейския съд по правата на човека.