1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

ЕВропа води диалог вместо войни

ЕС трябва да бъде прозрачен навътре и видим навън – Александър Андреев за една европейска конференция в Австрия

default

Пейзаж край града-домакин Кремс на Дунав

“Гореща точка Европа” – заглавието напомня по-скоро за криминален сериал, отколкото за научна конференция, но процесът на европейското обединяване – такъв, какъвто го описаха участниците – всъщност никак не отстъпва на криминалните сериали - по драматизъм, неочаквани обрати и борба за справедливост. Европейската академия в Кремс се опитва да прави точно това, което и сценаристите на въпросните филми: да среща експерти от цяла Европа, които пред голяма публика търсят пътя към истината. Конференцията в Кремс беше под егидата на Урсула Пласник, австрийската външна министърка, която отговаря и за Европа, нейния колега Йоханес Хаан, министър на науката и изследователската дейност, и Ервин Прьол, губернатор на провинция Долна Австрия. Сред ораторите бяха Карл-Георг Дутлик, ръководител на мисията на Европейската комисия в Австрия, и Леполод Маурер, съветник за Косово в Главна дирекция “Разширяване” на Еврокомисията. Точно Косово се превърна в една от най-бурно дискутираните теми. Руският посланик във Виена Станислав Осадчий защити познатата позиция на Москва: създаването на нова държава нарушава един от основните принципи на международното право, ненакърнимостта на националните граници, и освен това е в противоречие с резолюциите на Съвета за сигурност. Много от участниците обаче му възразиха с аргумента, че правото на сомоопределение, което над 80 на сто от населението в Косово поставя над суверенитета на Сърбия, всъщност е основен демократичен инструмент, който не може току-така да се демонтира заради международното право. Руските дипломати между другото представиха още няколко официални позиции на путиновата администрация, които предизвикаха дискусии: критиката срещу системата за противоракетна отбрана на САЩ, базирана в Полша и Чехия, и срещу базите на Пентагона в България и Румъния (които, според Москва, са агресивен жест срещу Русия), твърдото намерение да не се допуска сепаратизъм (по повод Чечения) и самочувствието на Русия, че след хаоса от 90-те години отново се е завърнала на световната сцена. Москва не се стреми към членство в ЕС, в момента идеята е нереалистична, но желае равноправно партньорство. При това, руската външна политика не дели страните в ЕС на бивши социалистически и бивши капиталистически, отношението към всички е еднакво, казаха в отговор на мой въпрос руските дипломати, които в кулоарите добавиха, че са доволни от постепенното възстановяване на културните контакти между Русия и България. На конференцията стана дума за границите на Европа, за последното разширяване на ЕС, за равнището на демокрация в ЕС и новия Договор за реформите, за своето и чуждото в Европа и за ролята на големите градове. Ще спра с изброяването, за да цитирам накрая няколко извода на различни докладчици, които ми направиха впечатление. ЕС заявява, че е готов да поеме повече международна отговорност, но това всъщност е евфемизъм за желанието на Европа да получи власт, повече власт на международния терен, смята професор Петер Шмид от Фондацията “Наука и политика”, най-важният мозъчен център на Германия. Националната държава е прекалено малка, за да решава важните въпроси, и прекалено голяма за дребните, смята швейцарският учен Андреас Грос, който поради това вижда бъдещето на Европа в едновременната по-нататъшна интеграция и регионализация. Няма нужда от общ език, за да има европейска демокрация и европейска публичност, убеден е още Грос, който дава за пример четириезична Швейцария. ЕС не е против конфликтите, той просто изважда от тях елемента на насилие, военната сила – иначе конфликтите, особено около евентуалния суверенитет на един или друг европейски регион, са нормална част от европейския делник. Две от най-важните цели на реформите в ЕС, които ще бъдат скрепени с договора от Лисабон след няколко седмици, са: повече прозрачност навътре и повече видимост навън, обобщи Каролин Рюгер. Накрая ще отговоря на един въпрос, който и вие сигурно си задавате като мен: какъв е смисълът от подобни конференции, на които разни умни глави си говорят пред отчасти отегчена, отчасти неразбираща публика? Отговорът може да се побере в две кратки изречения. Първо – и така наречените умни глави, и публиката извличат интелектуална полза, идеи, разбиране, толерантност и още хубави работи. И второ: една такава конференция е по-евтина дори само от една крилата ракета или умна бомба, каквито всекидневно щяха да гърмят с десетки в Европа, ако континентът водеше войни, а не диалози.