1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Еврокомисарят Гюнтер Ферхойген за политиката към съседните страни

Еврокомисарят Гюнтер Ферхойген представи в Брюксел политиката на ЕС към новите съседи. Той изрично подчерта, че не става дума за България и Румъния, които през 2007 се очаква да станат пълноправни членове. Партньорство се предлага на други европейски държави, включително и на кавказките, които засега нямат перспектива за членство. Стратегическият документ трябва да бъде одобрен през юни от държавните и пра

default

�ителствените ръководители на ЕС. От Брюксел информира Бернд Ригерт.

Броени дни след голямото източно разширяване на ЕС, комисарят Гюнтер Ферхойген изложи визията на Евросъюза за бъдещите му отношения с новите съседи:

”Новата политика наистина е резултат от разширяването. Трябва да се стремим към Европа без разделителни линии. Казвам обаче съвсем ясно: политиката на ЕС към съседите е нещо различно от преговорите за членство. Тя е насочена към такива държави, които в момента нямат перспектива за приемане.”

С Украйна, Молдова и с кавказките държави – всички те бивши съветски републики – ще бъдат сключени споразумения за партньорство с цел експорт на стабилност, мир и благоденствие. Гюнтер Ферхойген отхвърли многократно заявяваното желание на Украйна да се присъедини към ЕС и описа фактическото положение:

”Ясно е, че за доста дълго време напред западната граница на бившия СССР ще остане източна граница на ЕС – ако не броим балтийските републики, разбира се.”

Ферхойген посочи, че е готов да води разговори и с Беларус, която граничи с новоприетата Полша, но авторитарният режим на Александър Лукашенка в Минск обрича на провал всякакви опити за сътрудничество. Там положението е лошо, призна еврокомисарят, така че ЕС може най-много да се опита да подкрепя опозиционни групи и помощни организации. На новите съседи Евросъюзът ще предложи най-вече помощ в икономическите и обществените реформи, сътрудничество в охраната на границите и търговски облекчения.

”В дългосрочна перспектива тези страни-партньори ще бъдат допуснати и до вътрешния ни пазар – под формата на зона за свободна търговия, а може би и чрез пълна интеграция.”

Към ”кръга на приятелите”, който председателят на Еврокомисията Романо Проди иска да създаде около Европа, принадлежат и южните средиземноморски страни, с които ЕС вече има изградено сътрудничество в рамките на така наречения Барселонски процес. Тези усилия трябва да бъдат интензифицирани, така че в крайна сметка да се сключат партньорства с всички държави от Ливан до Мароко, смята Ферхойген. Той обаче опроверга предположенията, че по този начин ЕС иска да се намеси в близкоизточния конфликт:

”Тази политика е стимул, но не смятам, че може да решава конфликти.”

С най-големия си съсед, Русия, ЕС вече е сключил споразумение за специални отношения и за максимално интегриране на страната в европейското икономическо пространство. Това споразумение, подписано преди година, засега обаче си остава само на хартия. В Брюксел се оплакват, че Москва не демонстрира особен интерес. Гюнтер Ферхойген пояснява:

”С Русия вече сме се договорили за това, което предвиждаме в новата си политика към съседите. Имаме и стратегия за Русия, възнамеряваме скоро да разработим и планове за действие. Някои от тях дори вече са готови.”

Държавите от Западните Балкани имат шанс един ден да влязат в ЕС, каза комисарят по разширяването. Те обаче трябва да следват примера на Хърватия, където реформите толкова са напреднали, че страната скоро може да започне преговори за членство. Хърватия е в чакалнята, след нея ще дойдат и други, каза Ферхойген. Смята се за сигурно, че през 2007 година България и Румъния ще влязат в ЕС. През декември Евросъюзът ще вземе решение и по въпроса за евентуални преговори с Турция. Ферхойген, който през есента трябва да даде препоръката си по въпроса, смята това за тежка отговорност, защото от неговото решение зависи по-нататъшното развитие на Турция и на целия регион.