1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Евроизбори и поколения

Има ли или няма поколенческа война на българската политическа сцена? Подреждането на кандидатите за евродепутати открои ясно това ново разделение в първите редици на партийните централи. От Еми Барух.

Георги Първанов и Ханс Герт Пьотеринг в Европарламента

Георги Първанов и Ханс Герт Пьотеринг в Европарламента

Темата за поколенческата революция и за съпротивата на досегашните партийни фаворити срещу лансирането на нови лица се появи в електронните медии и по страниците на печатните издания веднага след като НДСВ обяви неизвестната до този момент Биляна Раева за водач на жълтата евролиста.

И ако в случая търсенето на млади специалисти е от самото начало белег на кадровата политика на царската партия, то съвсем не може да се твърди същото за столетницата, която по традиция винаги е предпочитала опитни партийни функционери.

След като и социалистите обаче заложиха на представители от младото поколение, си струва да се запитаме какво издава тази тенденция?

От една страна характерно за българския политически и обществен живот до този момент е високата средна възраст на така наречения ръководен елит. Възниква следователно въпросът «Тече ли процес на навлизане на нови поколения в предстоящите европейски сезони на България?» Това имитация ли е или е осъзната потребност? Какво издава този подбор: форма на популизъм или инвестиция в бъдещето?

Преди да потърсим отговорите на тези въпроси обаче, би трябвало да се запитаме ясен ли е на избирателите смисълът на евроизборите?

Кое би накарало симпатизантите на ГЕРБ например или на СДС да отидат да гласуват? И какви са посланията, с които различните партии ще мобилизират своите поддръжници…

Именно тук трябва да обърнем внимание на факта, че до този момент единственото, което се коментира е кои са водачите на листите, колко са избираемите места и каква ще е заплатата на 18-те български евродепутати, но с каква платформа ги «пращаме» (условно казано) в Европейския парламент не е ясно. А и никой не пита.

Ако е основателно допускането, че партиите ще мобилизират своите симпатизанти около решаването на вътрешни проблеми, то означава, че освен експертна и езикова подготовка, кандидатите би трябвало да имат и социална чувствителност и опит.

Сред предложените лица се наблюдават два подхода – единият е да се заложи на най-авторитетния човек в партията – подход, който е ориентиран към настоящето, а другият – на младите – подход, който е ориентиран към бъдещето.

Според изследване на «Алфа рисърч» партийният профил на кандидатите е по-скоро недостатък, отколкото предимство. За 60 на сто от българите «експерт» е ключовата дума, характерна за идеалния кандидат за Европейския парламент. 28.9 на сто от анкетираните смятат, че това трябва да са млади хора.

Ако до този момент в публичното пространство се появяваха само портрети, то отсега нататък трябва да се появят и послания. До изборите остават по-малко от два месеца…