1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Еврозадачите на Австрия

Австрия, като актуален председател на ЕС, е изправена пред тежки задачи. Имат ли шанс австрийците да успеят там, където много други преди тях се провалиха? Ето мнението на Хендрик Кафзак:

Шюсел към Барозу: не виждам нищо смешно

Шюсел към Барозу: не виждам нищо смешно

В началото на своето шестмесечно председателство австрийските политици изглеждат сякаш са без ориентир. Не е ясно как възнамеряват те да вдъхнат нов живот на ЕС след “не”-то, което французи и холандци казаха на конституционния договор. Във всеки случай те не казват нищо конкретно за намеренията си. В речта си пред Европейския парламент тази седмица канцлерът Шюсел заяви единствено, че не иска да води “елитарен дискурс”, а да ангажира националните парламенти и общественост в един оживен дебат. В годината на Моцарт Виена залага май повече на мероприятия за повдигане на духа.

Впрочем обстановката не е особено изгодна за Австрия. От една страна след края на разправиите около европейския бюджет Виена трябва да се опита да внесе яснота по бъдещето на евроконституционния проект. А това не е нещо, от което може да се очакват лаври. От друга страна липсва някаква конкретна задача, с чието решаване през следващите шест месеци австрийците биха могли да се отличат. Преговорите с Европарламента относно финансовата рамка до 2013 не са подходящи за това; по същество става дума за технически подробности, които трябва да бъдат изяснени до март.

Освен това Шюсел и неговият кабинет са в много неудобна вътрешнополитическа ситуация. На есен предстоят избори. Коалиционният партньор на Шюсел, Съюзът за бъдещето на Австрия, се бори за влизане (отново) в парламента. Всички актуални анкети показват освен това, че австрийците са настроени особено критично към ЕС. Близо е до ума да опиташ да се профилираш чрез критика по адрес на общността. Ясно е, че този конфликт обременява европредседателството на Виена.

Шюсел разчита на една двупистова стратегия. В първите три месеца, до срещата на високо равнище в Брюксел през март, ще се говори за работни места и стопански растеж. После ще дойдат дебатите по Евроконституцията. Логиката е, че хората няма да гледат така лошо на конституционния договор, ако отпаднат или бъдат смекчени тревогите им за икономическото бъдеще.

Не е ясно обаче как ще успее Виена да промени така бързо умонастроенията. Австрийското правителство умишлено занижава очакванията. Във всеки случай щяло да бъде направено предложение относно бъдещето на евроконституцията – дори то да съдържало само графика за по-нататъшните действия. Само че този график така или иначе трябва да е налице. Ако след предстоящото си разширяване с Румъния и България, ЕС иска да остане дееспособен, а конституционният договор да бъде приет преди евроизборите, през 2009 той трябва да бъде вече приет.