1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Евроатлантическото бъдеще на Балканите – конференция в София 26.11.04

Втори ден /26.11./ в столичния хотел Шератон продължава своята работа международна конференция посветена на евроатлантическото бъдеще на Балканите. Акценти от дневния ред на този форум коментира Еми Барух.

Първият прочит на предложените вчера анализи от участниците в конференцията беше политическият. Най-характерно за него, както е отбелязано и в експертния доклад, изготвен от Информационния център на НАТО в България, е ангажираността на Европейския съюз и държавите членки с « Европейския проект » на Балканите. Добрата обща воля обаче се сблъсква с различното равнище на промени, осъществявани в отделните страни, което прави техния « дневен ред » специфичен, разминаващ се по цели, ресурси и динамика и – в крайна сметка – труден за координиране. « Съществува сериозно съмнение – се казва в анализа - по отношение на реалната способност на редица правителства да контролират обстановката в страните си и да управляват процесите с политически средстваха. Те не могат да преодолеят стереотипите на миналото и остават в плен не само на наследените проблеми, а и на вече познати неуспешни практики. »

В този контекст е поставен акцент върху дефицита на демократично мислене и действие, върху съществуването на демократическа мимикрия, върху разочарованието на хората, вследствие на нарастващата дистанция между техните очаквания и социално-икономическите реалности. Струва си да се потърсят именно тук някои от причините за влияянието на националистическите, популистките и иредентистките кръгове, населяващи Балканите.

Именно на този фон България гради своите подходи и подрежда своите приоритети, чиято цел е по-нататъшно стабилизиране на обстановката в съседните страни.

Извън политическите клишета, това означава динамични и открити отношения, свързани с националните икономически интереси като трансконтиненталните транспортни, енергийни и други инфраструктурни проекти, и разбира се, увеличен дял на търговския обмен и туризма в този регион.

При откриването на форума вчера, министър Соломон Паси обърна внимание на един от многото недовършени проекти – а именно неразвитата мрежа от гранини контролно-пропускателни пунктове в Югоизточна Европа. По цялото протежение на границите на България с Гърция и Турция например – разстояние от 730 км, има само 4 пресечни точки, което не отговаря нито на очакванията на бизнеса, нито на желанията на населението от двете страни на границите. Ако се проследи динамиката на главните митнически пропускателни пунктове от времето на Османската империя до днес, ще стигнем до неродастни изводи за разпада на общностите, а от там и за разпада на перспективите и визиите в този неслучайно обременен с негативни характеристики регион.

В експертния доклад тази констатация е отразена с думата умора - умората в Европейския съюз от разширяването с десет страни и « умората » от Балканите като проблем. Аз бих добавила към институционалните умори и множествената умора на хората, които доверчиво се оставяха да ги люлеят идеолози и политици, теоретици и носталгици. В резултат на това балканските народи общуват трудно помежду си, пътуват трудно едни към други и трудно се включват в общи проекти. Парадоксът, че от София до Брюксел разстоянието е по-късо отколкото от София до Тирана например, води не само до изкуствено поддържане на взаимната подозрителност, но и до недоверие между двете географски точки, които поддържат равновесието на Стария континент - онова събирателно, което за краткост наричаме административна столица на Европа и Балканската периферия, разказвана по толкова пъстър и заразителен начин от Емир Костурица.

По кой от коридорите на континента ще се срещнат тези екстремуми зависи от стратезите на съвременната политика. Част от тях са гости на конференцията, която продължава и днес своята работа в столичния хотел « Шератон ».