1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Евроатлантически седмичник

Георги Папакочев се спира върху някои от посочените в документа ангажименти, свързани със съюзническите задължения на България към НАТО и възможностите за тяхното изпълнение.

НАТО следразширяването

НАТО следразширяването

С близо двуседмично закъснение българското правителство одобри Стратегическия преглед на отбраната за периода от 2005 до 2015 година. В доклада се очертава дългосрочната визия за развитие на въоръжените сили и той предстои да бъде гласуван от Народното събрание.

Ключовият спорен момент в одобрения от правителството Стратегически преглед на отбраната – числеността на българските въоръжени сили – беше решен според предложението на цивилното ръководство на армията, като от 45 хиляди се предлага нейната численост да бъде съкратена на 39 хиляди военослужещи. В същото време България поема и ангажимента да подготвя повече войници за участие в международни операции.

Това решение на кабинета, обаче, не се подкрепя напълно от висшите военни от Генералния щаб. Те продължават да се надяват Парламента, който единствен има правомощията да определя размера на Въоръжените сили, да гласува бройка, различна от предложената от кабинета.

Какви са контрааргументите на генералите от военното командване на войската?

Те са изложени най-синтезирано от Началника на Генералния щаб, генерал Никола Колев в интервю за столичен седмичник, публикувано в края на миналата седмица. В него най-високопоставеният военен в Българската армия изтъква, че след като НС прецени, че България няма възможност да издържа голяма армия/ разбирай от 45 хиляди човека/, то трябва да снеме от военното ръководство съответните задачи. ”Няма да има противовъздушна отбрана? Добре, махаме 3000 души. Няма да има флот? Добре, махаме 4000 души. Но тези задачи НС не ги снема”, казва началникът на българския Генерален щаб.

Логиката на генерал Колев може и да звучи приемливо за някои военни специалисти, но тя като че недооценява друг съществен момент, откроил се успоредно с внасянето в Парламента на Стратегическия преглед на отбраната – решението на правителството да започне процедура за реализация на 11 приоритетни за модернизацията на българските въоръжени сили през следващите две години проекта на обща стойност 1.5 милиарда лева. Одобрени от Генералния щаб, тези проекти внасят съществени промени в същината на досегашната концепция за българското военно строителство, като залагат на създаването на неголеми, бързи и мобилни подразделения, които ще бъдат въоръжени с модерна техника по западен образец и ще се вписват изцяло в изискванията на НАТО. Не случайно в доклада на Стратегическия преглед на отбраната е предвидено и 6 процента от състава на армията да може да участвува в мисии в чужбина, подобни на сегашните в Афганистан, Косово и Ирак.

Не случайно също, през миналата седмица в България пристигна помощник-генералния секретар на НАТО по военните инвестиции Маршал Билингсли, който окачестви решението да бъдат заделени 1,5 млрд. лева за модернизация на армията като ”безпрецедентно усилие” за страната. Според вторият по важност човек в командването на Алианса в Брюксел, България и НАТО могат да си сътрудничат в няколко сфери на военната индустрия, като комуникациите, инфраструктурата, съвместни проекти за АУАКС, системи за наземно и въздушно наблюдение, както и в оперативната съвместимост с натовските командно-информационни системи. Маршал Билингсли изрично подчерта, че България има шансове да получи допълнително финансиране за участието си в общи проекти на Алианса в изброените сфери, стига да бъдат спазени условията на НАТО в механизма за финансиране при кандидатстването на страната.

Не закъсняха и изявленията на отговорни български представители в тази посока. Правителството ще сключи договори с чужди компании, които са съгласни да работят с български подизпълнители или да се наложат в България, съобщи министърът на икономиката Лидия Шулева. През декември София е подписала договор с Даймлер-Крайслер на стойност 256 милиона евро за подновяване автопарка на българската армия от 12 900 автомобила. България ще модернизира също 20 изтребители Mиг-29 и 36 хеликоптери Mи-17 и Mи-24. Британското дружество БАЕ Системс, френската компания ”Сажем” и израелската ”Елбит” (в партньорство с американската група ”Локхиид Мартин”) са сред основните кандидати за подписване на договорите, съобщи Министерството на отбраната.

Виждаме как много бързо, броени месеци след като България стана пълноправна членка на Североатлантическия Алианс, нещата около българските въоръжени сили видимо започнаха да се раздвижват, при това солидно. Вън от съмнение е и факта, че преструктурирането на армията ще доведе до сериозно раздвижване и в закъсалата българска отбранителна промишленост, което неминуемо ще се отрази върху икономиката.

Така, въпреки отчаяните опити на някои среди да запазят досегашното статукво, европейските и евроатлантически ангажименти на България неизбежно налагат промени в една изначално консервативна институция, каквато е армията.

Това вече е от реална полза за страната.