1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

«Евроатлантически седмичник”

Георги Папакочев се спира върху европейските нагласи на българското общество

default

Наскоро при среща с посланиците на страните от ЕС президентът Георги Първанов е бил запитан дали е възможно в България да се развие вътрешен евроскептицизъм и дали отделни партии могат да повлияят в това отношение.

Зададеният въпрос е сериозен и твърде актуален след успешното приключване на присъединителния преговорен процес.

Преди няколко години авторитетен социолог обясняваше европейските нагласи на българина по следния начин: ”Представата ни за Европа е абстрактна и инфантилна. Тя е родителят, а България - детето, тя - лекарят, а ние - болният, тя - учителят, а ние - ученикът." Дали обаче подобни са представите на хората днес, когато неочаквано за повечето скептично настроени граждани разстоянието между България и ЕС се скъси почти на ”една ръка” и влизането на страната в съюза през 2007 година се превърна в осезаема перспектива?

Едва ли.

Абстрактната за обеднелия и обезверен българин Обединена Европа през 2000-та година започна да става реалност. Инфантилното схващане, че ”кой ще ни вземе нас босяците в богата Европа” се трансформира в трескава нужда от информация за съдържанието на затворените глави и поетите ангажименти, в огромен интерес към тънкостите по усвояване на еврофондовете, в засилващо се внимание към институционалната уредба на ЕС, където ще трябва да се чува и гласът на малка България.

В същото време започнаха да се увеличават и тревожните въпроси около спазването на законите и правилата, които българинът отколе е нарекъл иронично ”Врата в полето”. Мнозина вече разбраха, че за да си конкурентноспособен освен нови технологии трябва да влагаш в работата си много, ама много труд. Стана ясно също, че благоденствието може да бъде единствено резултат от лични качества и възможности, а не от благодеянията на държавата. Всичко това едва ли допада на загубилия през десетилетията на комунизма здрави стопански инстинкти българин и…ето една възможност за появата на вътрешни евроскептици.

Има и друго.

Все още остават нерешени въпросите нужен ли е референдум за членството в ЕС и трябва ли да се свика Велико народно събрание за необходимите промени в конституцията. Предстои сериозен мониторинг от страна на Европейската комисия дали се изпълняват поетите ангажименти, а след това трябва да бъде изготвен договорът за членство, чието подписване е предвидено за догодина. Дебатите за АЕЦ "Козлодуй" продължават да възбуждат обществени страсти въпреки твърдата позиция на правителството. Не по-малко важен е въпросът как Европа ще поеме сегашното разширяване с 10 нови страни и възможно ли е евроскептицизмът на Стария континент да надделее. Всичко това ще се случва в контекста на новата предпазна клауза, според която закъсняване от графика на ангажиментите ще означава едногодишно забавяне на членството в ЕС. Всeки един от тези проблеми на присъединителната подготовка през следващата година и половина може да породи скептицизъм сред българина особено ако не бъде решен точно и прозрачно в съответствие с обществените очаквания.

Тъкмо от тези чакащи решение проблеми се готвят да се възползуват опозиционните партии в предстоящите догодина парламентарни избори. Още отсега е ясно кои ще са основните аргументи на левицата в предизборния период – затварянето на блоковете на АЕЦ ”Козлодуй”, селското стопанство, референдумът за членство. Десницата ще търси грешки в преговорния процес и поетите ангажименти, ще атакува мудността на правителството в непосредствената подготовка за членство, ще доказва неговата некомпетентност и корумпираност. Така партиите може да генерират вътрешни евроскептици не само сред своите симпатизанти, но и сред цялото общество.

Изследване на Алфа Рисърч от април тази година показва, че 72 на сто от пълнолетните жители на България смятат, че страната няма бъдеще извън ЕС., а 70 на сто изразяват желание България в най-голяма степен да прилича на съюза. От друга страна, паралелно с преобладаващо позитивните нагласи, се засилва и делът от хора, които смятат, че присъединяването към ЕС ще донесе повече ограничения отколкото ползи.

Не на последно място върху нагласите на българина влияние ще оказва и увеличаващият се евроскептицизъм на Стария континент като цяло.

Може ли българският евроскептицизъм да се окаже опасен за успешната интеграция на страната в ЕС?

И да, и не. Ако недоверието се изроди в краен национализъм и безмислен шовинизъм, в преследване на националните малцинства, тогава толерантност от Европа не би могла да се очаква. Обратно, просветеният евроскептицизъм, който може да бъде наричан и еврореализъм, би могъл до голяма степен да помогне за рационализиране на отношението към Стария континент и отстояването на българските национално-икономически интереси.

Подобно съдържание