1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Евроатлантически седмичник, Георги Папакочев

Отхвърленият от българските депутати вот на недоверие към коалиционното правителство на НДСВ и ДПС сложи край на внезапно избухналата преди две седмици парламентарна криза, но остави без отговор редица висящи въпроси. Като, например, получи ли кабинета ”Сакскобурготски” подкрепа в дните на изпитание от съюзничките на страната от НАТО и ЕС?

default

Внесеното от опозицията искане за гласуване на недоверие към кабинета на НДСВ и ДПС беше за провалите в неговата вътрешна политика. Както вече е известно, с помощта на гласовете на ”Новото време”, управляващата коалиция оцеля - от общо 236 гласували депутати 106 бяха ”за”, 128 – ”против” и двама се въздържаха. Твърде любопитни, обаче, се оказаха някои събития, които протекоха успоредно с "драмата" по свалянето на парламентарния шеф проф.Герджиков от неговия пост, дебатите по искания вот и самото гласуване. Отзвукът, който тези събития получиха в пленарната зала и медиите, се оказа незначителен, а някои представители на политическите партии се опитаха да ги представят като "нищо не значещи" и "маловажни” за българската политика.

Наистина ли, обаче, това е така?

Кулминация на политическата криза след като вицепремиерът Лидия Шулева не се яви в парламента, а депутатите на НДСВ не влязоха в пленарната зала, се оказа петъчния 4 февруари, когато лявата и дясна опозиция успешно отстраниха председателя на парламента проф.Герджиков, като ден преди това внесоха и искането на недоверие към кабинета. Никой не обърна внимание, че един от липсващите три гласа на мнозинството беше на депутата от ДПС Ремзи Осман, който всеки момент трябваше да се завърне от молитвената закуска с президента на САЩ Джордж Буш във Вашингтон.

Незабелязана остана и друга важна информация, разпространена от американското посолство в София чрез държавната агенция БТА. Тя съобщаваше за състоялия се през същия ден телефонен разговор между американския президент Джордж Буш и премиера Симеон Сакскобурготски. Макар поводът за разговора да са били изборите в Ирак, впечатление би следвало да направят две показателни формулировки в текста на съобщението – едната, в която ” президентът Джордж Буш е изразил своята висока оценка за отличните лидерски качества на министър-председателя Симеон Сакскобургготски и за ангажимента на България към ускоряването на демократичните процеси в Ирак” и другата, може би по-важната, че ” президентът Буш очаква да се срещне с министър-председателя на 22 февруари, т.г. на Срещата на НАТО в Брюксел".

Би следвало да направят впечатление, обаче не направиха.

Левите и десните, които през тези дни наричаха себе си ”обединена опозиция", не обърнаха внимание и на изявленията на военния министър Свинаров, който пристигна от Вашингтон също на 4 февруари, след като беше получил висока оценка за участието на България в многонационалните сили в Ирак не от друг, а лично от американския си колега Доналд Ръмсфелд. Естествено еуфоричните на тази дата опозиционни депутати дори и не се досетиха, че само ден преди кулминацията на кризата българския премиер беше водил приятелски разговори в София с шефа на Световната банка Джеймс Улфенсън и с милиардера-филантроп Джордж Сорос по повод международната инициатива «Десетилетие на ромското включване”.

Практически нулево внимание беше обърнато и на писмото, адресирано до началника на българския ГЩ ген. Никола Колев от Главнокомандващият въоръжените сили на САЩ в Европа и върховен главнокомандващ на Силите на НАТО в Европа генерал Джеймс Джоунс, в което той го уведомява, че е готов да защити пред компетентните органи във Вашингтон достойнствата на българските военни бази и инфраструктура, които сам беше посетил преди месец.

Никакво впечатление в парламента не направиха и цитираните от американски и български медии думи на американския конгресмен Джо Уилсън пред Камарата на представителите на Конгреса на 9 февруари, който възторжено е заявил, че ”под ръководството на премиера българската икономика се е преобразила и България ще стане член на ЕС след по-малко от две години”.

На 10 февруари, по време на ожесточените дебати по вота на недоверие в парламента, финансовият министър Милен Велчев ловко подхвърли на народното представителство новината, че една от трите водещи световни рейтингови агенции, Стандарт енд Пуърс, са повишили валутната перспектива на България от ”стабилна” на ”положителна”. Аргументите на агенцията за ”очаквания стабилен икономически растеж и ускоряващото се намаляване на външния дълг" отнеха без остатък вятъра от платната на опозиционните критики в тази област, но уви, това също мина транзит между ушите на мнозина.

В самия ден на гласуването на недоверие, петъчния 11 февруари, АФП разпространи комюнике на Държавния департамент на САЩ, от което стана ясно, че новоизбрания помощник-държавен секретар Никълъс Бърнс е поискал твърдо от Либия да освободи българските медицински сестри и палестинския лекар. През същия ден, ако се движеха пеша в центъра столицата, депутатите щяха да забележат солидната група от 60 представители на американското сдружение "Конференция на президентите на най-големите американски еврейски организации", които бяха дошли в София за да разговарят с министрите Шулева и Велчев за увеличаване на инвестициите в България. Вероятно някои народни представители е можело да се досетят, че зад тези усмихнати любезно хора, запътили се към столичната синагога, стоят представители на най-мощните и влиятелни американски и световни компании. Можело е, но едва ли са се досетили.

Впрочем, всичко казано дотук, едва ли вече има някакво значение. Освен, вероятно, подсещането, че в политиката едва ли има нещо случайно; че България вече е съюзник в НАТО и партньор в ЕС и че лукса да ”гледаш , но да не виждаш" в политическата игра води до грешки. Тежки и понякога фатални грешки, особено преди избори.