1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Дългоочакваното завръщане на България в Европа

Какво се крие зад поздрава “Здравейте, европейци!” – повече оптимизъм или повече ирония? Отговор на този въпрос можем да потърсим в две проучвания на общественото мнение направени в разстояние на половин година. /Еми Барух/

София, 1 януари 2007

София, 1 януари 2007

Според едно проучване на общественото мнение у нас за нагласите на населението, с които хората очакват датата 1 януари 2007-ма, направено по поръчка на Генерална дирекция Комуникации на Европейската комисия, “България запазва мястото си сред страните, чиито граждани очакват ЕС да играе най-важна роля в техния всекидневен живот”.

Това изследване, в което са участвали 1015 българи беше огласено преди 6 месеца от Евробарометър.

Преди два дни представително изследване на НЦИОМ сред 1000 души от 86 населени места показа, че “броят на българите, които не виждат за себе си никакви ползи от приемането на страната в Европейския съюз, е 44,3 процента от цялото население”

Ако приемем, че изводите от анкетите, направени в средата на лятото говорят по-скоро за оптимизъм и своеобразна всеобща мобилизация около идеята за “завръщането в Европа”, то след фанфарите, фойерверките и шампанското на дълго чаканото празненство, изглежда настъпва трезвата сутрин на едно всекидневие, лишено от мъглявия воял на “химерата Европа”.

Онова удобно “утре” остана зад нас.

Всичко, което имахме навика да отлагаме за следващия ден, за следващата седмица, за следващия месец, за следващия сезон днес се налага да стане част от всекидневното работно разписание, част от графика на поетите ангажименти.

Може би осъзнаването за неминуемото днес е стряскащият ефект на нашето европейско пробуждане, който има ефекта на студен душ върху балканската ни артистичност.

Ето още няколко показателни данни от изследването на НЦИОМ:

Според неговите данни страховете на българите от ЕС са повече и по-конкретни от надеждите. Негативните очаквания на 30% от хората са свързани с повишаването на цените на стоките и услугите.

Около 16 процента (предимно на хора между 40 и 60 години) очакват от това да произтече и всеобщо обедняване.

В същото време трябва да подчертаем, че между двете изсдледвания има едно много съществено препокриване – и то е в процента от българите, които не се страхуват от своето второ придобито европейско гражданство – както може да се предположи, оптимисти за членството на страната в елитния клуб са предимно хората, които са в активна възраст, обнадеждени от възможностите, които се откриват пред тях и пред техните деца.

Според анализа на НЦИОМ българите се страхуват и от загуба на национална идентичност, нещо което изглежда странно на пръв поглед. Въпреки тези споделени опасения обаче, може да се очаква, че след като България получи своите 3 минути световен ефир, след осмислянето на факта от реалната интеграция, все повече хора ще осъзнаят факта, че Европа е не просто континент или икономическа общност, Европа е ценностна система и хоризонт. Система и хоризонт, според които оттук нататък и ние, с нашето българско национално самочуствие, ще моделираме собственото си присъствие в света.

През първата седмица от настъпилата година много хора се поздравяваха с думите: “Здравейте, европейци!” А това само по себе си е вече показателно…