1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

ДС-агенти на кило

Комисията по досиетата публикува имена на журналисти в печатни медии, свързани с ДС. За пореден път се доказа, че 20 години след промените българската медийна среда е в тежка зависимост от някогашата тоталитарна власт.

default

Колко кила архиви трябва още да се претърсят...

Сред огласените 36 агенти има имена на хора, които пораждат допълнителни въпроси. Анализ на Георги Папакочев:

Осветяването на първата порция имена на агенти на комунистическата ДС в печатните издания премина с обичайното безразличие от страна на медиите, задоволили се единствено мимоходом да регистрират констатациите на Комисията с дежурните патетични „обяснения” и нервни изблици на някои от засегнатите от страниците на собствените им издания и с експонирането на няколко любопитни фигури, чиито претенции в публицистиката са само допълнение към другите им основни занимания.

Stasi Akten von Helmut Kohl

...докато се освети изцяло тоталитарното минало

Естествено се чуха и „принципни” възражения срещу подходите на Комисията, която си е позволила да освети доносниците само в 20 от близо 60-те подлежащи на законната процедура печатни издания - възражения, на които беше отговорено, че много вестници и списания не са изпълнили задължението си да изпратят списъци на своите служители, но това нямало да попречи проверката да бъде направена докрай.

Осветяване или „просветляване”?

Както обикновено, „увертюра” към обявеното за средата на седмицата решение на Комисията по досиетата направи едно лице, чиито нерви видимо не бяха издържали на напрегнатото очакване и ден преди появата на името му в списъка започна по страниците на своя всекидневник да излива душата си за това, как навремето донасял даже и срещу себе си, за да получи - представете си - софийско жителство.

Ден след акта на „осветяването”, група други „агент-журналисти” пуснаха - отново в собствените си издания - познатата скърцаща грамофонна плоча с рефрена: „не съм донасял”, „бях подведен/а” и „защо само ние?”. А мастит коментатор дори увери заклинателно от колонката си, че винаги е принадлежал „само на журналистиката”. Скучно, досадно и отблъскващо. И доста показателно, защото всичко това се случва в края на второто десетилетие от промените в България и тези позорни „принадлежности” не само не свършват, но както изглежда ще тровят европейското самочувствие на българина още години напред.

Академичният хор на ченгетата

Новото в първата емисия на агентурни имена от печата са фигурите на двама авторитетни историци с академични звания, които под една или друга форма са свързани с медийния занаят. Но не основно с него. На всеки от безкрайните национални празници, събитийни чествания, юбилейни годишнини, във всеки по-чувствителен скандал на тема „минало” /а напоследък те, като че идват един след друг!/ споменатите „камбани” на местната историческа наука от електронната и печатна медийна трибуна изнасят факти, правят оценки, дават насоки, громят колебаещите се, воюват с невярващите в учебникарската митология за древното минало и техният гръмовен звън е мобилизиращ марш в ушите доморасли националисти от всякакъв калибър.

Geige mit Notenblatt

Изпълненията на агентите

Те обичат да гастролират и в хора на „агентите-историци”, където музицират специалисти като държавният глава, министърът без портфейл, сегашни и доскорошни лидери на „патриотични” формации и движения, бивши и настоящи дипломати и кой ли още не. Така че сега отчасти става ясно кой е определял репертоара, на кого са раздавани партитурите и как са били разпределяни партиите в този „академичен” хор на ДС.

Отминаващата 2009-та може да бъде запомнена от европейска България и като „година на осветените медийни ченгета”. Наближаващите Коледни празници са повод за смирение и размисъл пред очакваното Рождество Христово. И за покаяние. За онези, които почувстват, че имат нужда от него. Останалите ще си останат същите, каквито са и сега. В ефира и по страниците на печата.

Редакцията препоръчва