1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Други страсти през Страстната седмица

Твърде много обществено-политически, почти драматични страсти се разнесоха из страната подир публичните престрелки между бандити в центъра на Бургас и придадоха друг, допълнителен смисъл и на Страстната седмица, и на предстоящите избори за евродепутати. От Мирела Иванова

default

Документи за участие в евровота подадоха 15 партии, обяви говорителят на ЦИК Бисер Троянов. Девет от партиите вече получиха регистрация. В последния момент документи подадоха НДСВ, “Ред, законност и справедливост”, Зелената партия, Граждански съюз за Нова България, ССД и Движение “Народен юмрук” за защита на пенсионерите и безработните. Из новините на в.”Сега”

Освен по линия на Страстната седмица се понатрупаха страсти и в сума ти други контексти и пространства. Изстрелите посред бял ден в центъра на Бургас сякаш се разнесоха с някакъв непознат до днес морски бриз като неотгонимо напрежение навсякъде из страната. Оказа се, че колкото и да е паралелен света на бандитите, все някога ще ни засегне – и ни засяга. То това си е ясно от самосебе си и открай време – някой публично свистящ куршум ще простреля и невинен човек, няма как да не се случи. България е тясно място, невъзможно е на територията й да съществуват няколко паралелни свята: този на политическата класа, другия на мутрите и третия на гражданите, четвъртия на пенсионерите – по-логично е те да се сблъскват от време- навреме и народният юмрук на едните да удря по масата на другите, и куршумите на вторите да уцелват третите, а оттук и страстите в страстната и всички останали седмици да се нагнетяват на ента степен. Няма как Митьо Очите и аверите му да безчинстват до безкрай пред очите на всички ни и все да е безнаказано, току дойде миг да кипнат страстите и заговори честта на някой мвреец, та да събере достатъчно издръжливи за пред родните съдилища доказателства…

Ето такива просветления, идва ми наум, са възможни преди Великден – по-малки и по-големи крачки към общ обществен ред, и това не е тавтология или небрежност в стила, това е вътрешна, морална тяга на повечето българи, копнеж по политическа зрелост и отговорност – инак напразни ще са идващите избори за евродепутати, пък ако ще не 15, а 150 партии да се запишат за участие в тях. И нали някой трябва да иде да гласува, някой неомерзен от всеобщия хаос, ширещия се политически тарикатлък, управленческа безпомощност, тристранно-коалиционни пазарлъци. Някой, аз, ти, той, упововащи се не само и не толкова на Божието възкресение, а живи участници в живия живот тук и сега – в който ни иде вместо да боядисваме яйца, да ги мятаме по политиците – и все не го правим – и още да не се ошумоляваме като страхливи зайчета из храстите, а да изискваме на висок и безкомпромисен глас от държавниците ни да си вършан работата, от полицията – да се справи с престъпността, от съда – да въздаде най-сетне справедливи присъди на тези, които си ги заслужиха. Ето тъй – отвъд ритуалите и приповдигнатостта преди Великден, отвъд уханния като козунак пролетен въздух – може да настъпи и някакво вътрешно просветление у гражданите, осъзнатостта им не на народен юмрук, а тъкмо на граждани, на общност от граждани, чието достойнство е възкръснало.