1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

„Другият до нас” – антология на източно-европейски писатели

Издателство “Фишер” представи неотдавна антологията “Другият да нас” – с публикации на писатели от България, Албания, Сърбия и други балкански страни. Съставител е шведският писател и публицист Рихард Щварц.

default

“Общото, онова, което свързва хората, при известни обстоятелства много лесно може да се превърне в онова, което ги разделя.” Приятел или враг е другият до нас, съседът? – Към този въпрос насочва вниманието съставителят Рихард Шварц, заедно с 21 известни автори от България, Албания, Сърбия и други балкански страни. Съчиненията им върху тази и интересна, и щекотлива тема са поместени в антологията “Другият до нас”, публикувана неотдавна от издателство “Фишер” и представена на литературни четения в различни градове в Австрия и Германия. На фокус – балканските страни

Балканите като “барутното буре” на континента, като регион, белязан от вражди и насилие – такова е отдавнашната представа на Запада за този регион; след разпадането на бивша Югославия се налага пък друго клише, а именно, че Балканите са средище на невероятно културно смешение на етноси, религии, езици. И в двете представи се оглеждат не толкова балканската реалност, колкото незнанието, неосведомеността и предубежденията на Запада, смята шведският публицист Рихард Шварц. И точно затова решава да свери позицията на двадесетина източно-европейски писатели, да покаже какво литературата може да разкаже за “другия до нас”.

Lesen in der Hängematte

“Помислих си, че в това се крие възможност да провокирам авторите с предубежденията и клишетата, да ги подтикна да споделят какво те мислят за тях. Откъде идват всички тези спорове, защо са враждите, враг ли е наистина съседът или по-скоро партньор, приятел? Авторите реагираха на тези въпроси по различен начин.” Какво може литературата

Антологията “Другият до нас” търси, иначе казано, литературен отговор на един обществен въпрос. Опитва се надмогне географските граници, да предложи художествено осмислени и художествено релевантни варианти на отношението към миналото и политическата реалност на Балканите. Но не е ли твърде плакативна тази връзка с политиката и може ли изобщо литературата да се меси в политиката?

“Да, книгата ни има общо с политиката, това е неизбежно. Но и банално. С нея ние не преследваме някаква политическа цел. Книгите не могат да въдворяват мир, нито да подпалват война. Могат да бъдат добри или лоши, а тази книга, мисля, е добра, тя представя добра

Buch - Symbolbild - Quer

литература. Не бива да искаме прекалено много от изкуството и литературата. Литературата не може да промени света, такова е моето мнение.” Перспективата на авторите

Гледните точки на авторите, включени в антологията, са по-различни, защото много от тях разказват как виждат нещата онези, които на собствен гръб са изпитали опустошителните последици на враждебността и нетолерантността между съседи, а и към инакомислещи. Конфронтират, иначе казано, с гледната точка на обикновените хора, станали неволна жертва на един или друг политически конфликт, на една или друга политическа система. И си задават, подобно на сръбския писател Давид Албахари, въпроса: “защо?” Разказът на Албахари, озаглавен “Защо?”, проследява историята на добродушен, простоват и умствено поизостанал млад човек, който с очите си вижда как войната нахлува в един босненски градец и как довчерашните му съседи внезапно стават негови врагове, превръщат се в убийци, загубили човешкия си образ.

“Исках да покажа абсурдните и ужасни последици на изгубената готовност за съжителство и разбиране. Тъкмо чувството, че навсякъде се разпростира злото, ме накара временно да напусна Балканите.” Нови пътища

Давид Албахари живее днес в Канада, избягал е от Сърбия през 1994 г. Като него и Димитър Динев е напуснал страната, в която е роден; от 1990 г. е емигрант, живее във Виена и още от дебютната си творба “Надписът” пише на немски език. Ласкави отзиви получи през 2003 г. романът му “Ангелски езици”; в антологията “Другият до нас” Динев е включен с публикацията “Дъждът” /оригинално заглавие Der Regen/.

Беше предрекла и дъжда, който прави очите слепи за цветовете, който погася всяка радост, обръща наопаки мислите, приплъзява в душите, изпълва ги с черна, допотопна мъка и тласка хората към безумие и самоубийство. Всички дъждове беше предрекла и предсказала Параскева в незавидния си живот на врачка, само този беше пропуснала.

Дъждът в притчата на Димитър Динев за едно българско село, раздирано от край време от враждата между мюсюлманските и християнските му обитатели – дъждът, който продължава седем дни и седем нощи, насторва един куп беди и в крайна сметка по чудодеен

BdT Deutschland Wetter Regen in Bayern

начин сдобрява и помирява родовете на Челеби и Орлинов; изневиделица сполетялата ги природна злина ги кара да осъзнаят,че още по-опустушителна е стихията на човешката злина, а самите те са си всъщност от край време близки и няма защо да враждуват, тъй като и историята, и религията им в действителност ги събира, прави ги човеци, които си приличат като братя-близнаци.

Алтернатива срещу враждата

Стореното зло е злото, което си причиняваме един на друг, допълва хърватската писателка Славенка Дракулич в публикацията си “Три монолога за другите”. Разказът й е изграден върху реални събития от войната в бивша Югославия; само истината за онова, което е извършено в тази война, ще помогне на хората да намерят пътя към своето бъдеще.

“Разбирателството между съседите е невъзможно, ако не си кажем какво сме си сторили един на друг. Додето това се премълчава и прикрива, отношенията помежду ни няма да се променят много. Трябва да приемем и осъзнаем истината за себе си.”

Другостта и различието

Към тях насочва поглед сръбският писател от хърватски произход Бора Косич чрез една особено важна за него тема, тази за езика. Родния си език Косич описва като “смесица от три четвърти сръбски и една четвърт хърватски”. Езикът отличава човека, той е неговата патентована марка и пак езикът определя другостта, която в определени обстоятелства може да се превърне в прицел на нетолерантността, враждебността и омразата, внушава писателят. Собствената му съдба е тъжен пример за това и същевременно причина да напусне страната си.

Своего рода философска рамка на проблематиката за другостта поставя Владимир Зарев с публикацията си “Предопределението на човека”, поместена в края на антологията във впечатляващия превод на Томас Фрам. Впрочем, след романа “Разруха”, който неотдавна излезе на немски език в превод пак на Томас Фрам и получи изключително добри отзиви в Германия, Владимир Зарев вече не е непознато име за немския читател.

Мост към доверието и разбирателството

“Публикациите на източно-европейските писатели в тази антология отразяват горчивия опит, болката и разочарованието, но създават и мостове на взаимното разбирателство”, обобщава

д-р Ингрид Хам от фондацията “Роберт Бош”, подкрепила заедно с фондация “Фишер” издаването на антологията. След публикацията й на немски език, антологията ще бъде представена в превод на съответния език и с литературни четения също така в Албания, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна Гора, Сърбия и Словения.