Досиетата на Щази | Начало | DW | 26.01.2004
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Досиетата на Щази

Отварянето на източногерманските досиета беше въпрос включително и на късмет. Ако революционерите в Берлин бяха щурмували централата на Държавна сигурност само няколко дни по-късно, повечето документи сигурно вече щяха да са унищожени. Но те обсадиха централата на Щази почти веднага след падането на стената и по този начин предотвратиха унищожаването на документацията. Така от началото на 1990 година досега бяха разкрити стотици агенти на Щази, а милиони жертви на източногерманската Държавна сигурност получиха достъп до досиетата си.

Специално за тази цел в Германия беше създадена и съответната служба, чието официално име е доста трудно за запомняне: "Федерален пълномощник за архивите на ДС на бившата ГДР". Пръв ръководител на тази служба беше правозащитникът Йоахим Гаук, тъй че повечето хора започнаха да я наричат просто "Службата на Гаук". Гаук, който в годините на ГДР беше сред активните опозиционери в страната, добре осъзнаваше огромното значение на тази уникална в световен мащаб институция:

"Ние имахме щастие. Нашите хора се добра до архивите. Ние сложихме ръка върху тайната власт и натрупаната от режима информация. В много посткомунистически страни положението е съвсем друго. Ето защо смятам, че тази Служба е неделима част от есенната революция в ГДР през 1989 година."

Думи на Йоахим Гаук, първият шеф на службата за досиетата на Щази. През 2000 година неговия пост пое Мариане Биртлер, която също идва от редиците на източногерманската опозиция. И Биртлер е щастлива, че Службата за досиетата, в която днес работят 2400 души, е факт:

"В началото този проект беше чиста утопия. Днес той е действителност и резултатите от него са много добри."

За разлика от досиетата на националсоциалистическия режим, които след войната останаха под ключ, комунистическите тайни досиета излязоха на бял свят тъкмо благодарение на упоритостта на хора като Гаук и Биртлер. Още в началото на политическите промени те наложиха своята гледна точка срещу съмненията на мнозина, включително и на доста западногермански политици. Със Закона за досиетата на бившата ДС жертвите получиха гарантиран достъп до всичко, събирано за тях. От 1991 година досега над два милиона души се възползваха от тази възможност и добиха ясна представа за съдбата си по времето на ГДР. Три милиона молби постъпиха в Службата за проверка на хора, работещи в обществения сектор - доста такива хора бяха уволнени заради някогашните си връзки с Щази. Над 15 хиляди молби за достъп до архивите са подадени досега от журналисти и учени, чиито разследвания доведоха до разкрития за връзките с Щази на многобройни политици, стортисти, хора на изкуството и други известни личности. Междувременно се появиха и над 2000 книги, които черпят материал от архивите на Щази. Според ръководителката на службата за работа с архивите Мариане Биртлер огромното значение на възможността за достъп до тези архиви не подлежи на никакво съмнение:

"Политическата култура и занапред ще се нуждае от критичния дебат за сисетмата на партийната диктатура в ГДР, за структурите на държавата и особено за дейността на ДС като "Щит и меч на партията". ГДР постепенно отива в историята и това слага отпечатък върху образа й в съзнанието на хората. В момента се решава въпросът кои политически традиции ще оцелеят занапред в обществото. А спорът около образа на ГДР, който ние ще да завещаем на нашите внуци, изобщо не е решен, все още."

Мариане Биртлер произнесе тези впечатляващи думи пред Бундестага през 2002 година, когато се обсъждаха промените в Закона за достъп до досиетата на ДС на бившата ГДР. Точно тогава съдът беше дал ход на жалбата на бившия канцлер Хелмут Кол, който протестираше срещу решението да се даде на журналистите достъп до протоколите от подслушването на неговите телефонни разговори. По ирония на съдбата тъкмо "канцлерът на обединението" Хелмут Кол навремето подписа Закона за достъп до архивите на Щази. След дълги спорове промените в Закона вече ясно очертават кръга на лицата, имащи право на достъп до архивите. Казано накратко, журналистите и учените имат достъп до всички архиви, с изключение на информациите, засягащи личния живот на известни личности от съвременността.

Службата за работа с архивите на Щази продължава да служи като образец за много посткомунистически страни, които се опитват да се справят с последиците от диктатурата. Мариане Биртлер е неясно с тази отговорност:

"Вече от доста време имаме работни контакти с колеги от Средна и Източна Европа. Те, разбира се, се опитват да приложат нашия опит и да се въползват от факта, че ние своевременно отворихме архивите на ДС и осигурихме на хората достъп до тях. Интерес проявяват дори държави отвъд границите на Средна и Източна Европа. Важни контакти напоследък имаме с хората в Ирак, например. Те също искат да разберат повече за своето минало на базата на архивите на тайната полиция, които наскоро бяха открити." Работата с архивите на бившата източногерманска ДС днес върви децентрализирано - в 13 подразделения на службата, базирани в някогашните окръжни градове на ГДР. Ако човек реши да измери дължината на етажерките с архиви, събрани в хранилищата на всички тези служби, ще се получи гигантската цифра 180 километра.