Досиетата на словашката държавна сигурност крият кървави тайни | Европа | DW | 24.09.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Досиетата на словашката държавна сигурност крият кървави тайни

Словашкият Институт за национална памет се занимава с архивите на комунистическата държавна сигурност. Те пазят и тайните за хората, избити по границата при опит за бягство. Петер Хорнунг разказва една конкретна история.

default

Едва напоследък Словакия отправя критичен поглед назад към комунистическото си минало. През 90-те години авторитарният посткомунистически режим на Мечиар пречеше на отварянето на архивите, но папките от онова време вече са достъпни. Тъкмо там бяха скрити и фактите за жертвите на режима, застреляни край границата при опит за бягство на Запад. Също както и в България, по словашката граница са намерили смъртта си включително и източногерманци.


Един от тях е Хартмут. Годината е 1986, Горбачов вече от една година е на власт в СССР. Все още обаче никой не може да си представи, какво ще се случи през следващите три години. Хартмут току-що е навършил 18, скоро му предстои матура. Вместо това обаче той решава да избяга

при роднините си в Западна Германия.

Galerie Berliner Mauer: Der erste Mauertote

Петер Фехтер е първата жертва, застреляна на Берлинската стена на 17 август 1962 г.

Смята да го стори от Словакия през Австрия, защото е чувал, че там границата се охранява по-слабо, отколкото в ГДР. От архивите на словашката държавна сигурност научаваме, че пристигнал на 31 юли в Братислава и се настанил в студентското общежитие "Дружба". През следващите дни явно е изучавал границата, преди да тръгне на 8-ми август – екипиран с клещи и с други инструменти, с които да преодолее телените заграждения. В полосата го засичат двама млади словашки войници, които са горе-долу на неговата възраст. Те са водачи на специални кучета, обучени да преследват бегълци.


„Получих съобщението, но друго не знаех – кой и какво... Просто се задействахме и чак по-късно научихме, че в полосата има ранен...”


Обучените кучета атакуват Хартмут и му нанасят тежки рани то тялото и по главата. Двамата млади граничари и офицерът, който е на смяна, твърде късно взимат мерки за спасяването на живота му. Историкът Лубомир Морбахер от Института за национална памет (който обработва архивите на ДС) обяснява:


„Било е възможно да се спаси момчето. Но граничарите са постъпили много нехуманно. Те огледали мястото, проверили документите, опитали се да установят, дали наоколо има следи от друг човек и чак тогава закарали раненото момче в заставата. Към този момент съдбата му вече е била решена, боя се.”


Ein Soldat sichert mit Stacheldraht die Berliner Mauer

Източногермански войник монтира бодлива тел на Берлинската стена

Дали действията на граничарите от тогава са подсъдни? Да, смятат специалистите от Института за национална памет. Граничният режим на Чехословакия съзнателно е допускал, че

бегълци през границата могат да бъдат и убивани.

Това е престъпление срещу човечността, за което няма давност. Ето защо праз май тази година Институтът внесе убийството на Хартмут и още 41 подобни случая в словашката прокуратура. Но нейната реакция беше нервна и категорично отрицателна. Главният прокурор Доброслав Трънка пита, дали в подобни случаи изобщо има извършено престъпление:


„Дали става дума за безграничния порив към свобода, или пък се касае за опити за бягство на бандити, крадци, разбойници, заловени с чували пари или църковни утвари, хора, извършили какви ли не насилия, които още тогава са се укривали от правосъдието чрез бягство през границата – това трябва да се проверява във всеки отделен случай.”

Galerie Berliner Mauer Tunnelbau

Има и опити за бягство чрез прокопаването на тунели


Главният прокурор Трънка взима страна - и това не е чудно, защото като прокурор той се е занимавал с друг подобен случай. Историкът Морбахер е изненадан само от цветистия език на прокурора. Иначе всичко е според неговите очаквания:


„Няма политическа воля, прокуратурата също няма воля да разнищи тези случаи.”


Майката на убития Хартмут обаче все още очаква ако не справедливост, то поне извинение:


„Ако поне си признаят, че съжаляват за стореното – сигурно бих могла да им простя. Това за мен е много важно. Да си признаят, че съжаляват, че виждат колко ми е тежко от загубата на сина ми.”