1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Допустими ли са физическите изтезания при определени обстоятелства?

За семантичната разлика между понятия като" изтезания", издевателства" и "употреба на насилие"

Заедно срещу изтезанията

"Заедно срещу изтезанията"

Оживена дискусия се разгоря около изявленията на Михаел Волфсон - професор в Мюнхенският университет на Бундесвера. Известният с консервативните си възгледи учен беше заявил в едно интервю, че смята изтезанията или заплахата за тяхното използване - легитимни средства в борбата срещу терористи. Употребата на обичайните "джентълменски методи" -според него - не е в състояние да сплаши терористите ни най-малко, нито да ги накара да направят признания.

От средите на управляващата в Германия коалиция незабавно се чуха призиви за уволняването на професор Волфсон, а министърът на отбраната Щрук по най-категоричен начин изрази несъгласието си. Нещо повече Щрук е казал на скандалния професор, че очаква от него, да не разпространява подобни тези в учебния процес на офицерите от Бундесвера, в резялтат на което професор Волфсон обявил, че вероятно не е могъл ясно да изложи възгледите си, поради което станало недоразумение.

В дискусията около изтезанията на иракски затворници, германското обществено мнение е съвсем категорично срещу изразеното от професор Волфсон становище. В тази връзка обаче трябва да се има предвид, че в цялата дискусия понякога се допускат и чисто семантични грешки, които заличават разликите между "изтезания", " издевателства" и " употреба на насилие".

Изтезанията предстваляват издевателства над задържани в името на определена цел: обикновенно изтръгването на признания - без значение, дали става дума за истински или фалшиви признания. Важното е, задържаният да бъде вътрешно сломен и пречупен. Така, както очевидно е ставало в Ирак - и както става в условията на различни по политическа насоченост диктатури по света.

"Издеватествата" представляват мъчения и тормоз на подчинени или "подопечни лица" Като например деца - или пък - затворници, поверени на грижите на съответната администрация. В тези случаи мъчителите не преследват някаква специална политическа или друга цел, а става дума просто за изблици на чист садизъм срещу хора, които не могат да се защитават.

Третото понятие - " употреба на насилие" или "прекомерно насилие" се употребява в случаи на опасна ситуация, при която полицията или военните в рамките на провеждани акции за освобождение се опитват да минимират заплахата или последствията от вече извършени наказуеми деяния. Подобен случай в Германия имаше при отвличането на банкерския син Якоб фон Мецлер. Тогава заместник-началникът на полицията във Франкфурт беше заплашил извършителя на отвличането, че ще употреби насилие, ако не си признае доброволно, къде е скрито отвлеченото дете. Макар, че заплахата е целяла да се издири и спаси отвлечения Якоб, който -както се разбра по-късно по това ввреме де факто вече е бил умъртвен - полицейският служител беше наказан по най-строг начин за поведението си. Двата вестника, разкрили пред обществеността този случай на превишаване правата на полицията - бяха наградени с реномираната награда "пазители на истината".

Проблемът с "прекомерната употреба на насилие" в миналото предизвика например оживени дискусии в Израел, който поставен в екстремни ситуации, беше допуснал употребата на подобно прекомерно насилие. Аргументацията на израелското правосъдие в случая беше - че тази мярка служи за предотвратяването на по-нататъшни вреди и даването на допълнителни жертви. Международната общественост обаче не беше склонна да приеме тези аргументи, независимо, че критикуваше проявите на насилие от палестинска страна. В тази връзка беше заявено, че съдебни решения, които допускат "прекомерни прояви на насилие" отварят вратичка за нови насилия независимо, че са потивирани като опит за спасяването на човешки живот.