1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Доналд Ръмсфелд напуска Пентагона

Като следствие от изборното поражение на своята партия президентът Буш предприе една радикална стъпка, уволнявайки министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд. На мястото на последния бе назначен бившият директор на ЦРУ Робърт Гейтс. Съмнително е обаче дали оставката на Ръмсфелд ще промени нещо в иракската политика на Белия дом. Коментар на вашингтонския ни кореспондент Даниел Шешкевиц:

default

Крайно време беше за оставката на Ръмсфелд. Президентът Буш държа прекалено много на своя човек в Пентагона. Сегашното неприятно изборно поражение на неговата Републиканска партия го принуди обаче да действа. Защото тазседмичните избори за Конгреса бяха преди всичко референдум за войната в Ирак. Ръмсфелд беше не само един от хората във Вашингтон, които планираха и поеха отговорността за войната: като нейн главен стратег, той именно е виновникът за сегашния хаос в Ирак. Затова той беше недолюбван от американската общественост, но и в самата армия, където изпадаше във все по-голяма изолация. Напоследък оставката му искаха не само осмина пенсионирани генерали, но и четири независими армейски вестника, които го обвиниха просто в некадърност.

Доналд Ръмсфелд, който в най-добрите си моменти подкупваше с остротата на ума си и със своя хапещ хумор, беше достатъчно разумен да разбере, че е дошъл моментът да си вземе шапката. Веднъж той предложи вече оставката си на президента Буш – след скандалните снимки от багдадския затвор Абу Гариб. Станалото в Абу Гариб стои на челно място в списъка от провалите на американската политика в Ирак.

Главният проблем на Ръмсфелд обаче беше, че не съумяваше да последва своевременно добрите съвети на компетентните военни. Още преди войната те настояваха, че стабилизирането на Ирак изисква много повече войски. Ръмсфелд обаче уверяваше, че Ирак ще бъде завладян за нула време и с много малко разходи.

Груба грешка се оказа също разформироването на иракската армия след превземането на Багдад. Старата иракска армия, но с нови командири би могла да удържи разпадането на страната и да осигури ред и спокойствие. Вместо това днес Ирак е разкъсван от етническа вражда, а все още неукрепналата нова иракска армия не може да овладее положението. Това че Ирак затъва в гражданска война е не на последно място вина и на Ръмсфелд, който продължаваше да държи на изтъняването на американските въоръжени сили, докато в Ирак отдавна е необходимо едно – повече войници.

С демократите на власт в Конгреса и един политически уязвен президент в Белия дом, на приемника на Ръмсфелд в Пентагона не му остава нищо друго, освен да се погрижи за оттеглянето в строй от Ирак. Такава изглежда е заръката на американските избирателите. Подобрение в Ирак не се очертава.