1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Докъде се простират границите на Европа?

Въпросът за границите на Европа все повече вълнува както европолитиците, така еврогражданите, тъй като е пряко свързан с разширяването и бъдещето на Евросъюза. Това е темата, на която ще се спрем през следващите няколко минути. Информация от Георги Елин /Брюксел/:

Данута Хюбнер

Данута Хюбнер

Докъде се простират границите на Европа?”, така бе озаглавена конференцията, по време на която еврокомисарката по регионалната политика, полякинята Данута Хюбнер, изрази разбирането си по въпроса. За нея тази тема е изключително и преди всичко емоционална. „Дебатите по границите на Европа рядко се отнасят за география, етнография или дори за история, както очакват мнозина. Те по-скоро засягат външната политика и сигурността, и често, за съжаление, се натъкват и на предразсъдъци...И тук, е изключително важно, да не се бъркат границите на Евросъюза с границите на Континента” – каза по време на конференцията Данута Хюбнер. Подчертавайки, че основната разликата между „Европа” и „Европейският съюз” е в това, че контурите на Европа се определят от културата, историята и географията, докато тези на Евросъюза се дефинират от договорености, общи политики и общо законодателство. Преместването на границите на Съюза на Изток не променя географско-искорическите данни на Континента, но променя радикално тези на

Общността. Всяко разширяване влияе на политико-икономическите параметри не само на присъединяващите се страни, но и на самия Евросъюз. След първото разширяване

(1973 г. ) с Великобритания, Ирландия и Дания, Евросъюзът адоптира така наречената Обща селско стопанска политика и Общата търговска политика. Това промени търговските отношения с трети страни, (включително с тези от Commonwealth), но така също и самият Съюз, въпреки тенденцията за „не”промяна на статуквото. Подобна тенденция за “не”промяна съществуваше и по време на разширяването през 1986 г. с Испания и Португалия, но това промени отношенията на Евросъюза със страните от Средиземноморския басейн и Латинска Америка и го направи по-прозрачен и демократичен. В този контекст, според Данута Хубнер, не бива да изненадва факта, че първото разширяване на Изток, както и бъдещите разширявания, ще повлияят на начина на управление и институционните взаимоотношения в Общността. Те ще

спомогнат също за изясняването на въпроса: „Докъде са границите на Европа? и „Към какъв съюз върви Общността?”. Понастоящем, на базата на съществуващите договореностти, Евросъюзът на 25-те функционира относително добре, но следващото разширяване с България и Румъния (както и по-натъшните такива) задължително налагат дълбоки институционни реформи. „Аз съм напълно убедена, че ако искаме Съюзът да не губи ефективността на институциите си, трябва да запазим много от предложенията, залегнали в отхвърления от Франция и Холандия проект за конституционен договор” – каза в изказването си пред конференцията еврокомисарката. Що се отнася до разширяването, Данута Хюбнер е на мнение, че едно от големите предизвикателства пред Общността е тя да остане отворена към европейските страни, които отговарят на критериите за членството, и в същото време да се реформира, така че да не се наруши ефективността на процеса на вземане на решения. Това предизвикателство е в две посоки. От една страна,

към страните-кандидатки трябва да се прилагат изключително строги критерии (осигуряващи не само общи стойностти, но и реалното прилагане на общото законодателство). И от друга, Съюзът трябва да проведе необходимите институционни реформи, които да гарантират, че една Общност от 30 и повече страни-членки няма да се превърне в говорилня, в която всеки защитава само собствените си интереси. Накрая на своето изказване, еврокомисарката по регионалните помощи Данута Хюбнер още един път подчерта, че изключването на някои европейски страни, чрез изкуствено очертаване на границите на Европа, може да предизвика само страхове и проблеми за бъдещето. И че единствения начин Евросъюзът да повлияе на света със своите фундаментални стойности, е да остане отворен, демократичен и да защитава общите човешките права и свободи.