1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Докъде да се простира Европа?

Достигната ли е границата на европейските възможности по отношение на разширяването на общността? Най-вече старите страни – членки отговарят утвърдително на този въпрос. Анализ на седмичника “ди Цайт”.

default

Разширяването на ЕС – уверява отговорният за това комисар Оли Рен – представлява история на успеха. Като доказателство, той представи заедно с колегата си Хоакин Алмуня – комисар по валутните въпроси - междинен отчет за постигнатото, две години след източното разширяване на общността. На 120 страници е показано, че от приемането на източноевропейците, икономически ползи са извлекли всички. Новите страни-членки малко повече, отколкото старите , макар и те да са усетили положителното му влияние. Призивите на двамата комисари за прояви на издръжливост и търпение, не могат обаче да замаскират това, че въодушевлението от непрекъснато разрастващия се ЕС, вече е отлетяло. През 2004 година се празнуваше във всички столици на Европа, а по границите хората се прегръщаха от радост. При мисълта обаче, че в началото на идната година България и Румъния могат да станат членки на общността, повечето политици в Брюксел ги обзема не радост, а потиснато настроение. Междувременно в Брюксел все повече се обсъжда идеята, решението за датата на прием да бъде отложено за есента.

Даже самият комисар по евроразширяването Оли Рен беше принуден да признае пред Европарламента, че българската реформа в правосъдието не е “задоволителна”. По отношение на румънците Рен призна, че те проявяват по-голяма активност в борбата срещу корупцията отколкото българите, но поставените от ЕС цели можели да бъдат постигнати само ако се запази сегашното високо темпо на прилагане на реформите. В Брюксел обаче мнозина се опасяват, че усърдието на политиците в Букурещ ще намалее, щом получат входния билет за ЕС на 1 януари 2007 година.

В Съвета на европейските министри си противостоят две групи от държави-членки: старите страни от европейското ядро, за които Европа е политически проект, и останалите, които са заинтересовани главно от общия пазар. Чрез европейското разширение беше подсилена главно втората група. От тогава насам, в старите страни-членки на ЕС растат съмненията в Европа. Най-вече французите са скептични спрямо разширяването. Дебатът около новата конституция вероятно ще се задвижи отново едва когато се изяснят перспективите за по-нататъшното разширяване. “Длъжни сме да се запитаме, има ли Европа нужда от граници? – пита кандидат-президентът Никола Саркози и отговаря на своя въпрос с категорично “Да”. Едва след като този въпрос е изяснен, Саркози вижда възможност, френският парламент да ратифицира конституционния договор в доста съкратен вид. В консервативния лагер придобива все по –голяма популярност идеята за привилегированото партньорство, която да отбие атаките на онези съседни страни, които се борят за пълноправно членство. Европейският парламент също се изказа за въвеждането на допълнителна интеграционна степен между пълноправното членство и участието в програмите за добросъседски отношения с ЕС. “Вече не е достатъчно да се ползва стратегията или всичко или нищо” – казва Елмар Брок . Онези ,които не могат да станат пълноправни членки, биха могли например да участват в европейското икономическо пространство. Там са включени и страни като Швейцария или Норвегия, които не желаят да стават пълноправни членки на общността. Подобни аргументи привеждат и социалдемократите. Депутатът от ГСДП Клаус Хенш казва, че в бъдеще няма да е вече достатъчно наличието на геостратегически съображения за приемането на нови членки. Критерият за способността на самата общност да приема нови държави, ще играе все по-важна роля.

На Европейската Комисия обаче подобни съображения са чужди. Тя е загрижена за влиянието на ЕС над политическото развитие в съседните държави. Без перспектива за прием в общността, това влияние може много бързо да изчезне на Балканите – предупреждава Оли Рен.