1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Доктрината Буш печели приятели

През изборната 2004 постоянните вайкания на вътрешнополитическите противници на президента Буш относно “тресавището в Ирак”,

скръбта по загиналите американски войници и споменът за Виетнам бяха понякога така прекалени, че зад тях нетрудно се долавяше стремежа да се извлече политически капитал от ставащото в Ирак. Но ето че сега мнозина от критиците на Буш се опитват да не изпуснат “влака на времето”. Сенаторът-демократ Тед Кенеди, един от най-острите критици на иракската война, заяви неотдавна: “Онова, което става в някои от близкоизточните страни е извънредно конструктивно. Част от заслугата за това се полага на президента.” Политическият сатирик Джон Стюарт от телевизионния канал “Комеди сентрал”, въздигнат предимно от младежта в култова фигура и известен с хапещата си критика по адрес на президента Буш, признава сега: “Това е извънредно тежко за мен, понеже не ме е грижа за тактически съображения. Но трябва да призная, че досега не съм виждал такива събития в Близкия Изток.” Денис Рос, близкоизточен емисар по времето на Буш-старши и Клинтън, говори за неочакван обрат: “Става нещо съвсем ново, и на първо място това е загубата на страха. Всички арабски режими се крепят на власт с принуда и сплашване на населението, но ето че сега факторът страх започва да се изпарява.” Съветникът по въпросите на националната сигурност на Белия дом Санди Бъргър заяви: “Ставащото в Близкия Изток е едновременно обнадеждаващо и много несигурно.” Комбинацията от вътрешен натиск и външно влияние, особено вследствие на изборите в Ирак, ускорила темпото на реформите в региона, “но положението е все още много напрегнато”. Майкъл О Ханлън от ляволибералния Институт Брукингс смята, че военно-политическата стратегия на президента Буш, обвързваща сигурността на САЩ с разпространението на демокрацията в Близкия Изток, дава вече първи плодове: “Това са несъмнено много добри седмици за демокрацията в Близкия Изток. Очевидно е, че ставащото там има нещо общо с думите и делата на Джордж Буш.”

Почти единодушни са мненията и коментарите и в американските медии. Говори се за ефекта на снежната топка, после за разведряване или дори за пролетта на демокрацията, за исторически водораздел или пък за демократична революция както през 1989 в Средна и Източна Европа. “Прав ли беше Буш?” пита в списание “Нюзуик” публицистът и писател Фарид Закария: “Краткият отговор гласи – да!”, тъй като Буш никога не приел гледната точка, че “ислямският тероризъм се корени в религията, културата или в израелско-палестинския конфликст”, а търсел причините в “десетилетното потисничество и почти тоталната липса на политическа, икономическа и социална модернизация”. Дори в преобладаващо критично настроените към правителството авторитетни вестници “Ню Йорк таймс”, “Вашингтон пост” или “Лос Анжелос таймс” все по-често се срещат коментари, които не смятат за абсолютно погрешни двата стълба, върху които почива доктрината Буш: че в епохата на започналата на 11 септември 2001 война срещу тероризма Америка ще бъде по-сигурна, ако тази война бъде изнесена на терена на врага; и че решителното насаждане на свободата и демокрацията – в краен случай включително и със силата на оръжието – е най-доброто средство за отсичането на корените на тероризма. Тази война е задача поне на едно поколение, но може да продължи 50 или дори повече години – предупреждава Буш. Това, че резултатите се забелязват още от сега, е нещо, което изненадва най-много може би самия него.