1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Доколко голямо е днес значението на “ Празника на труда

По цял свят 1 май се нарича “ Ден на труда”. При по-възрастните, доколкото са организирани в профсъюзи, тази дата събужда спомен , за времената когато за много по-голям брой трудещи се Първи май беше голямо събитие.Тези времена обаче отминаха.В Германия Първи май все повече се възприема като неработен празничен ден. От години броят на синдикалните членове спада с голямо темпо. Фредерике Шулц се спира на днеш

�ото значение на 1 Май.”

Около стотина работещи в застрахователния концерн Алианц са се събрали в центъра на Кьолн. “ На един плакат е изписано “Майка Алианц пропъжда децата си.” Много демонстранти развяват червени знамена с профсъюзния символ.Преди година служителите в Алианц узнаха , че ръководството на концерна иск да уволни 7 хиляди и 500 души.Това бе шок за работещите в концерна.До този момент нито един от тях нито за момент не се бе опасявал за работното си място.Години наред евентуално назначение в този бранш минаваше за добре платена работа до пенсия.За работещите в този бранш никога не е имало причина да излизат на улицата за да протестират или пък да членуват в профсъюз , казва синдикалистката Габриел Бюргхард-Берг , като добавя:

“ От З0 години работия в Алианц и се гордея , че отношенията към мен са коректни , че трудът с заплаща справедливо и че рботя в предприятие къдет човекът е в центъра на вниманието.Но това време отмина.”

Така , за пръв път в живота си , Габриеле Бургхард-Берг нейните колеги трябва да се борят за работното си място и на първомайския митинг ще развяват усърдно синдикалния флаг.За тях синдикатът е последния носител на надежда.Допреди една година само 15 процента от работещите в Алианц членуваха в профсъюз.След като стана дойде новината за предстоящи масови уволнения синдикатът регистрира всеки ден нови членове. Сходно развитие се наблюдава и в други браншове , казва Волфганг Юленберг , областен председтел на Обединението на германските синдикати.По неговите думи:

“ Щом хората забележат , че става дума за техните пари и за работното им място влизат в профсъюза.Те се нуждаят от защита и искат също и да съопределят как да се върви по-нататък.Констатираме , че губим членове сред по-възрастните и при безработните , но идват нови от средата на младите хора и жените.”

От началото на 90 те години досега Обединението на германските профсъюзи изгуби пет милиона членове и в момент само 20 процента от всички трудещи се са организирани в синдикати .Волфганг Уленберг обаче не казва това.Той демонстрира борбеност и не иска и да чуе за рязко спадане на значението на профсъюзите като съжалява че ерата на патетичните първомайски речи просто е отминала .Уленберг си спомня с носталгия за миналите времена. През 50 години Първи май беше политически празник и тогава профсъюзите демонстрираха за обединение на Германия. Особено в Берлин на този ден приждаха много хора за да чуят речета на своя кмет Клаус Шюц.

“ Винаги първи май е имал за Берлин особено значение.Винаги първи май беше също и денят на който берлинчани се събираха за да демонстрират заедно с профсъюзите за свобода и мир.”

Първи май е празник с променлива истори .този ден е неделимо свързан с профсъюзното движение .С обединението на Германия свършиха и първомайските митинги н Алксандерплатц в Берлин. “ Денят на труда “ отново принадлежеше изцяло на синдикатите, които въпреки уволненията в застрахователни институти и банки губят все повече членове. Волфганг Уленберг и неговите колеги от Обединението на германските профсъюзи знаят , че това е неудържимо развитие и че мнозина отиват на първомайските митинги само за се почерпят с евтина бира и да се порадват на празничната атмосфера.