1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Доклад на Световната банка за състоянието на държавното управление в 209 държави

Специалистите от Световната банка оценяват развитието на управлението от 1996 до 2004 година използувайки нов метод, който деполитизира оценките. От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

Световната банка

Световната банка

Качеството на държавното управление има значение не само поради ефекта си върху качеството на живота на гражданите на една държава. Финансовите специалисти гледат на него като на ключ, с чиято помощ чужди инвеститори и донори на помощи могат да оценяват бизнес климата и надеждността на държавните механизми за използуване на помощите. Сега в Световната банка са разработили метод, използуващ 6 нови критерия за оценяване на държавното управление. Според тях, тези критерии позволяват да се избегнат субективността и политическите пристрастия и да се измерва реалната промяна в стандартите на управление.

Първият критерий измерва политическите, граждански и човешки права; критерият «Политическа нестабилност и насилие» измерва стабилността на правителството и заплахите от тероризъм; «Ефикасност на правителството» измерва компетентността на бюрократичния апарат и качеството на гражданските услуги. Останалите критерии се отнасят до спазването на законността, контрола върху корупцията и способността на правителството да регулира пазарната политика. Тези критерии според авторите деполитизират отношението към правителствената дейност и предлагат ясен поглед към реалното състояние на управлението. Те посочват, че дори малки подобрения отнасящи се до спазването на законите могат да доведат до около 300% увеличение на прихода на глава от населението.

Най-общото заключение в новия доклад който използува тези критерии и сравнява данните за управлението в 209 държави за периода 1996-2004 година, е че качеството на управление почти навсякъде по света стагнира и не показва тенденция към подобряване. Това се отнася както за т.нар. «бедни» така и за «богатите» държави. Авторите сочат, че главната сила която може да предизвика положителни промени в управлението е политическата воля на правителството. Това са показали примерите в няколко държави в Източна Европа, които са сред малкото подобрили своето управление: те са на първо място Словения, след нея трите балтийски републики.

В България има подобряване на управлението по няколко от критериите. Ефективността на правителството и регулационните му способности спрямо пазара, както и контрола върху корупцията са се е повишили спрямо 1996 година с 20% до 25%. Подобрило се е спазването на правата на гражданите. Спазването на законността обаче е по-слабо през 2004 година в сравнение с 1996. Политическата стабилност, която достига високата си точка от почти 64% през 2002 гоидина, през 2004 година се е върнала на 51%, колкото е била през 1996.

Въпреки това България е една от трите държави с най-висока политическа стабилност на Балканите: тя е на трето място след Хърватия и Румъния. Турция остава далеч зад тях. Най-ниска е стабилността в Алабания и Сърбия. Балканските «стабилни» държави обаче изостават с цели 30% от добрите модели на Словения и трите балтийски държави, които са начело в листата на източно-европейските страни не само по този критерий, но по общото качество на своето управление.