1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Доклад за правата на човека

Годишният доклад на Държавния департамент на САЩ за правата на човека: Публикуваният вчера годишен доклад за правата на човека, който Държавният департамент подготвя всяка година за Конгреса като основа за определянето на американската външна политика и отпускането на икономическа и друга помощ, разглежда състоянието на човешките права в 196 държави. Докладът беше представен от държавния секретар Конд

Кондълиза Райс

Кондълиза Райс

олиса Райс и двама заместник държавни секретари, които подчертаха значението, което Съединените щати отдават на доклада. Въпреки общо положителната преценка за България, американският доклад съобщава за ред сериозни нарушения на човешките права.От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

За първи път тази година докладът на Държавния департамент съдържа забележки към САЩ за нарушаване на човешките права. Според коментаторите, скандалите свързани с третирането на заподозрени в тероризъм лица, затворници в Гуантанамо, в Ирак и Афганистан, са предизвикали достатъчно международно напрежение за да принудят Държавния департамент да критикува САЩ. Най-големи нарушители на правата на човека според доклада са Китай, Северна Корея, Бирма, Иран, Куба, Зимбабве и Белорусия. Критика е отправена и към държавите от Западните Балкани: Албания, Босна, Хърватска, Македония, Сърбия и Черна гора, и Косово. Прави впечатление, че няколко нарушения се повтарят във всички тези държави: участие в трафик на хора, най-често секс трафик на жени и девойки, нарушения свързани с корупция, както и дискриминация спрямо ромското население и други малцинства, също така и спрямо жени и лица с умствени и физически недъзи. Забележително е, че Държавният департамент официално упреква Косово в обществена враждебност спрямо сръбското малцинство и православната църква и в ограничаване на свободата им.

България, на която са посветени над 30 страници, също е упрекната в нарушения като дискриминация спрямо етнически и верски малцинства, спрямо жени, деца и хора с недъзи, и в трафик на хора. Друго нарушение в България, което се появява във всяко от изданията на доклада за човешките права през последните години, са лошите условия в затворите и местата за временно задържане. Тези условия – пренаселеност, липса на вентилация, на санитарни условия и често на светлина, се смятат за нехуманни. Броят на затворниците в България – 11, 324 в 12 затвора, според доклада надхвърля три пъти капацитета на затворите. В доклада се съдържат сведения за брутално третиране на затворници. Цитирани са ред примери за нарушения от страна на полицията, а за съдебната система се казва, че остава корумпирана и неефикасна. Правителството няма достатъчно средства за контрол върху полицията или съдебната система, които могат да остават ненаказуеми.

В относително добро състояние в България е свободата на пресата. Държавните осведомителни агенции – БТА и Българско национално радио са били най-обективните и надеждни източници на информация и най-сериозни критици на правителството.

Докладът изброява ред нарушения на правата на жените в България. Според данни на българската полиция, една от всеки 4 жени в страната е жертва на домашно насилие. По данни в доклада, 40% от жените в България страдат от сексуален тормоз на работното си място. Има неравенство между мъже и жени по отношение на възможностите им за професионална реализация, както и разлика в заплащането. Заплатите на жените в частния сектор са с 24% по-ниски от тези на мъжете.

Друг голям проблем в България остават детските права. Детските интереси според доклада не са достатъчно защитени от държавата. Има данни за експлоатация на детски труд. Според статистики през 2000 година 14 % от децата в България на възраст 5 до 17 години работели, и то не в семейни бизнеси. Деца имали над 8-часов работен ден, с лошо заплащане. Според доклада, почти липсват грижи за бездомни деца и деца в рискова ситуация. Условията в държавните институции за деца са лоши, медицинските грижи са неадекватни, липсват специални училища за деца с увредени способности за учене. Проблем са и насилието върху деца, детската просия, проституция и търговията с деца, въпреки известно намаляване на тези нарушения в сравнвние с 2004 година.Децата от малцинствен произход страдат от дискриминация, най-вече децата от ромски произход.

Търговията с хора, предимно жени и момичета, продължава да бъде голям въпрос. Отбелязват се ред други нарушения: в сферите на третирането на лица с физически или умствени недъзи; дискриминация срещу ромите, социална дискриминация срещу сексуалните малцинства.

Посочва се, че условията на труд в България не достигат стандарта на установените човешки права, един аспект на този проблем е, че минималната заплата от 150 лева не осигурява достатъчно висок стандарт на живеене.