1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Докладът на Европейската комисия за България и Румъния

Кои са най-важните моменти в доклада на Европейската комисия? Анализ от Емил Попов

Комисията на Европейския съюз

Комисията на Европейския съюз

Радостната новина, че България и Румъния ще бъдат приети на 1 януари 2007 в Европейския съюз, бе помрачена донякъде от дългия списък на условията, при които ще стане приемането им. В представения на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург мониторингов доклад, Комисията заплашва двете страни със санкции, в случай че и занапред не изпълняват поетите още в предприсъединителния период задължения. Положителното все пак е, че мнозинството от мерките няма да бъдат прилагани от самото начало, а само при установени конкретни нарушения.

Предпазните мерки, които може да вземе Европейския съюз са изброени в т. 3 от доклада и са подредени в три подгрупи.

Най-напред това са правните инструменти, които се прилагат и към старите страни-членки. Към тях спадат мерките, които засягат отпусканите от Европейския съюз средства в рамките на структурните и аграрните фондове. Ако Комисията установи нередности при разпределението на аграрните помощи, примерно липсата на ефективно действащи разплащателни агенции, тя може да ги ограничи или в отделни случаи да ги прекрати.

Втората подгрупа от предпазни мерки засяга правните инструменти, които се съдържат в член 36, 37 и 38 от Протокола към присъединителния договор. Това са трите т.нар. „предпазни клаузи”. Наред с твърде общо формулираната „икономическа клауза“ към тях спадат клаузите, засягащи участието на страната във Вътрешния пазар на Общността, както и сътрудничеството в съдебната област. Kлаузата отнасяща се до Вътрешния пазар съдържа ограничения, които могат да засегнат свободното движение на хора, стоки, капитал и услуги. Сътрудничеството в съдебната област може да бъде ограничено, в смисъл че няма да бъдат взаимно признавани решенията на съдебните органи, както от наказателното, така и от гражданското право. Характерното за последните две предпазни клаузи е това, че Европейската комисия може да ги прилага директно, без да се „допитва” до Европейския съд в Люксембург, както е предвидено в член 226 от договора от Ница, който регламентира „класическите” договорни нарушения. Това улеснява прилагането на санкционния механизъм и увеличава вероятността, той да бъде задействан.

В юридическата практика на Европейския съюз подобни „предпазни клаузи” не са нещо ново. В член 37, 38 и 39 от Акта за условията, при които бяха приети 10-те нови страни на 1 май 2004, също бяха предвидени „предпазни клаузи” за срок от 3 години, които засягаха участието във Вътрешния пазар, както и правната система. Новото в случая с България и Румъния е това, че опасността от прилагането на тези клаузи е съвсем реална. Тя прозира в предвидения засилен мониторингов контрол след присъединяването.

Третата подгрупа съдържа мерки, които се отнасят конкретно до България и Румъния. Те засягат отново съдебната система и борбата с корупцията. Тук страните се задължават периодично да информират Комисията за изпълнението на поетите задължения. Първият доклад трябва да бъде изпратен в Брюксел на 31 март 2007, т.е. само три месеца след присъединяването. След това през юни Комисията от своя страна ще информира Европейския парламент и Съвета, дали страните се справят с формулираните “домашни задания”. За България те са шест на брой. Към тях спадат промяната в конституцията, която да гарантира независимостта на съдебната система; “прозрачността” на съдебните дела; повишаването на професионализма в съдебната система; борбата с корупцията във виоките етажи на властта; мерките срещу корупцията по границите; борбата с организираната престъпност и прането на пари. Прави впечатление, че критиките към Румъния са по-смекчени и са формулирани „само” в четири точки. Там липсват примерно изискването за промяна на конституцията и мерките срещу прането на пари. Потвърждава се тезата, че в огледалото на Комисията Румъния изглежда като по-подготвената страна.

В третата подгрупа отново са споменати и аграрните фондове – по-специално липсата на действаща Интегрална система за администрация и контрол, необходима за разпределението на директните помощи за фермерите. Комисията подчертава също, че български и румънски селскостопански продукти, които не отговарят на европейките стандарти, и занапред няма да могат да се изнасят на Вътрешния пазар на Общността.

Най-накрая, като връх в скалата на заплахите идва и предупреждението, отправено само към България, че българските авиокомпании, които не отговарят на изискванията за сигурност, ще бъдат включени в „черния списък” и няма да могат да кацат на европейски летища. Ако това стане, „полетът“ на страната към Европа ще бъде ограничен не само в преносен, но и в съвсем пряк смисъл.

Строгият тон, който използва Европейската комисия в диалога с България и Румъния, не се дължи единствено на факта, че двете страни са неподготвени. От една страна той отразява настроенията на Запад, където разширяването на Общността се приема все по-скептично. От друга страна становището на Комисията е предупреждение, което ще виси като Дамоклев меч над главите на всички, които за в бъдеще се готвят да прекрачат високия праг на Брюкселските порти.