1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Договорът за обикновените оръжия в Европа – история и настояще

Тежки артилерийски установки, танкове, бойни самолети – договорът за обикновените (или конвенционалните) оръжия в Европа урежда баланса на въоръжените сили от Атлантическия океан до Урал след края на Студената война. Ангажиментите по този договор, сключен през 1990 година, отдавна са изпълнени. Въпреки това обаче руският президент Владимир Путин реши да замрази действието му – в знак на протест срещу поли

Михаил Горбачов, един от архитектите на договора

Михаил Горбачов, един от архитектите на договора

�иката на Запада. Александър Фройнд ни припомня кратката история на това важно споразумение.

Договорът за обикновените (или конвенционални) въоръжени сили в Европа с основание се смята за крайъгълен камък в историята на политиката по разоръжаването. Защото тъкмо благодарение на него бяха бракувани хиляди танкове, артилерийски установки и бойни самолети. Само до 1995 година бяха демонтирани над 60 хиляди оръжейни системи.

В първоначалния си вариант договорът целеше да премахне опасността най-вече от изненадващи нападения и мащабни военни офанзиви между двата някогашни военни блока – НАТО и Варшавският договор. Философията на това споразумение изхожда именно от двуполюсното статукво, а това скоро се превърна в проблем. След разпадането на СССР възникнаха нови държави, а няколко от бившите членки на Варшавския договор поеха към членство в НАТО и в ЕС. Ето защо Договорът за обикновените въоръжение спешно се нуждаеше от актуализация.

Предишните схеми, свързани с двата военни блока, постепенно бяха заменени от система, предвиждаща национални и регионални ограничения на въоръжението. Русия първоначално не приемаше тези промени. Москва се съгласи едва когато Полша, Чехия и Унгария снижиха на още по-ниско равнище своите въоръжения, а самата Русия получи правото да увеличи броя на танковете по своите флангове.

През 1999 година повече от 30 държави, подписали първоначалния договор за обикновените оръжия, се срещнаха в Истанбул и взеха решение за модернизиране на поостарялата договореност. Новият договор предвижда бракуването на още танкове, артилерия и бойни хеликоптери, но и до ден-днешен още не е влязъл в сила. Русия го ратифицира преди три години, обаче държавите от НАТО и засега отлагат това решение. САЩ и съюзниците им изчакват Русия първо да изтегли войските си от Молдова и Грузия, както отдавна е обещала.