1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Договорът за неразпространяване на ядрените оръжия

Много често се говори за Договора за неразпространяване на ядрените оръжия, но информациите за него понякога са смътни и противоречиви. Не всички знаят, например, че под договора са се подписали повечето държави от ООН, с изключение на Израел, Северна Корея, Пакистан и Индия. Подписал е и Иран, който се позовава именно на договора, за да оправдае своите ядрени програми. Ясно е, че договорът не успя да спре изц

Ядрен опит в Пакистан

Ядрен опит в Пакистан

�ло разпространението на ядрени технологии, но въпреки това си остава крайъгълен камък по пътя към предотвратяването на опасността от самоунищожение на човечеството.

Договорът за неразпространяване на ядреното оръжие е рожба на Студената война, когато СССР и САЩ се бореха за надмощие в света. Тогава и двете велики сили вече разполагаха с ядрени оръжия, който се използваха като средство за заплаха и служеха за възпиране. През 1968 година САЩ, СССР и Великобритания се споразумяха, че ядрената енергия трябва да се използва единствено за мирни цели и че ядрените оръжия трябва да бъдат намалени. Това беше и зачатието на Договора за неразпространяване на ядрените оръжия, който влезе в сила две години по-късно. По онова време Франция и Китай също вече притежаваха ядрени оръжия и на свой ред също се присъединиха към договора. През следващите години броят на държавите, подписали договора достигна 189. Има обаче и държави, които отказват да се присъединят. Например – заклетите врагове Индия и Пакистан, който разработват и изпитват свои ядрени оръжия. Израел също не е подписал договора за неразпространяване на ядрените оръжия. Смята се, че Израел отдавна вече притежава такива оръжия, доколкото още през 70-те години разработваше своя ядрена програма. Всяка държава, която е подписала договора, поема и задължението периодически да допуска проверки от страна на Международната агенция по атомната енергия. Контрольорите имат право да проверяват обаче единствено онези инсталации, до които ги допуснат. Ето защо мнозина критици смятат, че МААЕ е книжен тигър. И все пак службата има определени успехи. През 90-те години например Аржентина и Бразилия прекратиха тайните си програми за разработване на ядрено оръжие. Същото важи и за Южна Африка, която официално оповести, че по времето на апартейда е притежавала няколко атомни бомби.

Ирак и Либия, които незаконно се възползваха от услугите на пакистанския учен и така се добраха до ядрени технологии, също достигнаха поне първоначалното равнище на разработка. На това равнище е и Иран, който напоследък често предизвиква международни напрежения със своята ядрена програма. През февруари миналата година МААЕ реши да се обърне към Съвета за сигурност на ООН в споровете с Иран. Успоредно с това шефът на МААЕ Мохамед ел Барадей се опитваше да притъпи конфликта:

“Ситуацията е критична, но криза все още няма. Сега е важно да се изгради доверие. Ние всички сме на мнение, че чрез дипломация и преговори можем да вървим напред и че има шанс да се намери решение.”

Конфликтът обаче все още е остър. Иранското ръководство непрекъснато твърди, че обогатява уран единствено с мирни цели, но външният свят – особено САЩ – се съмняват в тези уверения. Подобно е положението и със Северна Корея, която също е подписала договора за неразпространение на ядрените оръжия – като Иран, Ирак и Либия – но в един момент се отказа от подписа си и започна да разработва атомна бомба. Западни тайни служби предполагат, че Северна Корея вече има поне няколко ядрени бойни глави, които могат да се монтират на ракети със среден и с далечен обсег на действие. Официално режимът в Пхенян дълго време твърдеше, че използва атома единствено за мирни цели. През октомври миналата година обаче гордо обяви, че е извършил първия си ядрен опит.