1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Доброволното саморегулиране на медиите

Доброволно саморегулиране вместо държавен контрол – това е рецептата, към коята се придържат немските медии и издатели от десетилетия насам. Като цяло този модел е успешен и беше последван и в Източна Европа, което не навсякъде протече еднакво лесно.

default

Свободата на печата в Германия е гарантирана в конституцията от 1949 година. Оттогава принтмедиите са организирани на частна основа, за разлика от радиото. Въпреки това в първите години от създаването на Федералната Република имаше опити от страна на политици, да регулират медийното право и да влияят на съдържанията. Луц Тилманс – главен секретар на Германския съвет по печата казва :

Тилманс:

Това доведе до създаването на Германския съвет по печата през 1956 година, чийто организатори бяха съюзите на издателите и сдруженията на журналистите. Това беше отговор на някои опити от страна на държавата да се намесва и да определя медийни съдържания. Поради това новият орган беше конституиран като гражданско-правно сдружение. Германският съвет по печата функционира стриктно на принципа на саморегулацията. В него няма никакви представители на обществеността, а само издатели и журналисти.”

Вярно е, че половината от парите за Съвета по печата идват от федералния бюджет, но държавата няма никакъв свой представител в този орган, нито пък Съветът има за задължение да се отчита пред държавни институции. Германският съвет по печата има двойна задача: от една страна той се активира, когато възникне някаква опаасност за свободата на печата било от предвидени законопроекти, било от преки опити на политици за оказване на влияние. От друга страна Съветът разкрива недостатъци в работата на медии и се ангажира с гарантирането на журналистически стандарти като защитата на личната сфера. От 1973 година насам Съветът по печата в Германия непрекъснато издава актуализиран вариант на “кодекс за работата на медиите”. Разглеждането на жалби срещу журналисти – междувременно се е пръврънало в една от най-важните задачи на Съвета. Той обаче няма задължение да коригира публично грешни медийни твърдения или да разглежда жалби за парични обезщетения. Ако се провали опита за помирение между двете страни, Съветът обаче може да произнесе публично осъждане на прегрешилата медия, която след това е длъжна да публикува текста на това осъждане. Именно чрез задължението на медиите да публикуват подобни критики на Съвета по печата, се осъществява медийното саморегулиране. Принципът саморегулиране наместо държавно регулиране междувременно беше възприет и в голяма част на Източна Европа. Тарму Тамерк от естонския Съвет по печата казва, че междувременно между неговата страна и Западна Европа няма фундаментални различия по отношение спазването на журналистическите стандарти. Саморегулирането в Естония функционирало добре, независимо, че в страната няма приет закон за печата. Възможността да се отпечатват оплаквания от журналистическата етика са изрично упоменати във всички печатни естонски медии.

В България обратно – този процес е още в твърде начален стадии: От скоро там беше въведен журналистически кодекс за поведение по европейски модел и беше създаден медиен съвет. В него са събрани медийни предприемачи, журналисти и представители на неправителствени организации. Според Огнян Златев от Центъра за развитие на медиите в София свободата на печата в България обаче се е подобрила благодарение на засиления натиск на ЕС. Той казва:

Златев:

Ако се огледате в региона, медиите в България се радват на значителна политическа независимост. Нашите журналисти и медийни представители гледат на Комисията по жалбите и на Етичния кодекс като на път за подобряването на рамковите условия за българските медии. Те са добри, но все още твърде далеч от перфектното състояние.”

В Босна/Херцеговина журналистическите организации се споразумяха за създаването на собствен кодекс още през 1999 година. Година по късно беше основан и Съвет по печата с финансовата подкрепа на ЕС. Според новоизбраната председателка на Съвета Лиляна Зуровац членовете на съвета са твърде добре заплатени, но ефективността на работата им е относително ниска. Тя твърди още, че босненският Съвет по печата се нуждае от основно саниране и обновление. Под това тя разбира не само структурни реформи, а и смяна на лицата. Според нея е по-добре Съветът да се състои от мотивирани хора, които работят на обществени начала. Този пункт е много важен и от гледна точка на Йоханес Веберлинг – специалист по медийно право от Европейския Университет “Виадрина” във Франкфурт/Одер. Той казва:

Веберлинг:

“Тук задължително трябва да става дума за работа на обществени начала, защото ако членовете на медийния съвет получават заплащане, това винаги създава зависимости.”