1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Добри перспективи през българските вина на международните пазари.

Българските вина имат фантастичен потенциал и могат спокойно да се конкурират с вината от Австралия, Чили или Нова Зеландия, стига да се проявява по-голяма грижа за лозята. Това твърдят международни експерти, цитирани от агенция "Франс Прес". Чуйте подробностите. Навремето тези вина бяха масов продукт за съветския пазар, който изобщо не ставаше за пиене. Днес, според източноевропейските винени есперти, вече на налице предпоставките те да се издигнат в категорията на изисканите напитки. България и Румъния, които искат да влязат в ЕС през 2007 година, притежават "фантастичен потенциал", възхищава се германският специалист Маркус Дел Монего, който през 1998 година беше избран за най-добър сомелие - тоест експерт по виното - в цял свят. Той казва още, че Унгария, която влиза в ЕС през май идната година, също е подобрила многократно продукцията си и вече предлага "образцови вина".

Трансформацията след края на Студената война беше гигантска. По времето на комунизма лозарите и винарите имаха една-единствена задача: да произвеждат колкото е възможно повече вино. България изнасяше годишно по пет милиона хектолитра за СССР, по времето на Чаушеску Румъния достигна дори до 10 милиона хетолитра производство на година и се нареди на шесто място сред винопоризводителите в цял свят. Качеството на тези вина обаче беше под всякаква критика. Чаба Хорват, заместник директор на унгарския Съвет по виното, разказва, че неговата страна навремето е произвеждала средни вина, половината от които е изнасяла в соцлагера. Сега унгарците правят по-добри вина и изнасят само 20 процента от тях, затова пък главните им експортни пазари са на Запад - Германия и Великобритания, например.

След падането на комунизма винопроизводството в България и Румъния спадна наполовина. Причината не беше някаква специална стратегия в тази насока, а всеобщото западане на държавната собственост. След приватизацията големите държавни предприятия, които доминираха на пазара, също започнаха да се разпадат. А след като беше върната и земята на законните й собственици, много от лозята се оказаха в ръцете на хора, които изобщо не знаеха какво да правят с тях.

В Унгария този преход не беше чак толкова хаотичен. Германският специалист Дел Монего твърди, че страната и преди това е била доста напреднала като винопроизводител. Благоприятният континентален климат и разнообразните почви в Унгария позволяват да се правят най-различни вина - като се започне от червеното "Егер" и се стигне до бялото "Токайско". На фона на тези благоприятни условия чуждестранните инвеститори не закъсняха. Големи фирми като германският производител на пенливо вино "Хенкел" и френският застрахователен гигант АКСА вече контролират 20 процента от унгарските лозя.

България и Румъния засега все още чакат подобни капиталови инжекции от чужбина. Двете страни обаче скоро ще са в състояние да конкурират вината от Новия свят, твърди германският познавач Маркус Дел Монего, визирайки австралийските, новозеландските и чилийските вина, които през последните години с изгодните си цени успяха да завоюват добро място на пазара. А британският специалист Джанкис Робинсън, който наскоро беше в България, добавя оптимистично: "Ако лозята в България се гледат по-добре, българските вина спокойно могат да станат ключов компонент в експорта".

Много лозари и винари постепенно се отказват от традиционните си сортове и преминават към такива, които са си извоювали международно признание - най-вече френските каберне совиньон, мерло или шардоне. Една тенденция, характерна за България, Румъния и Унгария, която обаче има не само плюсове, но и доста минуси.