1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Добри отзиви за романа на Владимир Зарев “Разруха”

Преди няколко месеца голямото германско издателство Кипенхойер и Вич издаде романа на Владимир Зарев “Разруха”. Положителните рецензии в печата продължават да насърчават публиката. В берлинския Тагесцайтунг Майк Зьолер също хвали романа.

default

Още заглавието лъха на консервативно възмущение от разпада на ценностите или най-малкото на културен песимизъм. Защото не можем да мислим за “разруха”, без да имаме някаква положителна база за сравнение в миналото. Дали пък Зарев не е поредният култур-песимист, който възпява миналото за сметка на настоящето и бъдещето?

Съвсем не. Ако в романа му “Разруха” трябва да бъде открита някаква обща формула, то тя гласи: преди имаше много лоши неща, днес има много лоши неща, утре ще има много лоши неща. Просто лошите неща непрекъснато се променят. Ако съединим тази формула с още една, появяваща се в романа – житейската и трудова максима на бързо забогателия Боян, която гласи “Онова, което не става с пари, става с много пари” – темата на Зарев вече ни се представя в завършен вид: “Разруха” е литературен анализ на прехода на България от държавен социализъм към капитализъм. В центъра са две фигури, които първоначално действат като антагонисти, после се сближават. Мартин Сестримски навремето е бил държавно насърчаван писател, а след политическата промяна се отдава на пиянство. Боян Тилев пък, бивш държавен служител, се е оказал в правилния момент на правилното място и е познавал правилните хора, така че започва с контрабанда на цигари, а после изгражда цяла малка фирмена империя. Между двамата е останалата част от България – както политическо-икономическата, така и всекидневно-баналната. Казано другояче: неколцина богаташи и много бедняци, една шепа герои и безчет неудачници. Обединява ги едно-единствено нещо: измамата. Или както се казва в романа: “Повечето от хората и семействата им успяваха де оцелеят единствено благодарение на дребни мошеничества и се бяха примирили с факта, че яздят вълните на хаоса.” Така разсъждава Боян, мъчейки се да заглуши собствените си скрупули, задето редовно подкупва политици, журналисти и бизнесмени.

В капиталистическа България, описана от Зарев, корупцията и подкупността са толкова разпространени, колкото бюрокрацията и военщината са били при социализма. Боян е наясно: след политическата промяна в България за пореден път стана ясно, че чрез политиката се забогатява най-лесно, най-бързо и най-сигурно. Той знае и още нещо: “Няма нищо по-тревожно от несигурността, а срещу несигурността няма никаква стратегия.” Мартин пък стига до друг извод: “Ние живеем в затвора “При сънуваната свобода”.

В “Разруха” има и неща, които дразнят. Примерно – игричките с библейските имена Мария и Магдалена. Или полуфилософските разсъждения на хиперкапиталиста и насилника Боян. Или пък потискащата близост на самия Зарев с неговия алтер его Мартин. Но те дразнят само в началото. Ако ви стреснат и затворите книгата преждевременно, ще пропуснете една много добра история, която е далеч от всякакво морализаторство или злъч, написана на спокоен и прецизен език, пише Майк Зьолер в Тагесцайтунг и завършва така:

В човешкото отчаяние имаше нещо забавно, понеже причините му бяха толкова непредвидими и многообразни, колкото самият живот, мисли Мартин, когато поради безпаричие започва да работи на телефона на доверието. И това изречение също е подходящо за обща формула на романа. Защото Зарев показва, че дори за отчаянието може да се пише забавно.