1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Дните на медийното право във Франкфурт на Одер

Само допреди 3 години хората от бившата ГДР бяха единствените граждани на ЕС от някогашния източен блок.

default

Досието на сътрудник на "Щази" в Службата на Биртлер

Сега към тях се прибавиха много нови и те заедно имат шанса, опитът им от 4 десетилетия комунистическа диктатура след войната да се превърне в част от европейската история. Юридическите рамки, институционалните структури, както и готовността на обществата и медиите в съответните нови източно- и юго-източно-европейски страни-членки на евросъюза за преосмисляне и преодоляване на комунистическото минало са на твърде различни нива. Всичко туй бяха и теми, дискутирани по време на тазгодишните дни, посветени на медийното право в Европейския университет "Виадрина" във Франкфурт на Одер. Ето още по темата:

"Все още сме в началото на преодоляването" - заяви на откриването на Франкфуртските дни на медийното право Мариане Биртлер, Федералната пълномощничка за материалите от тайната служба "Щази" на ГДР, относно постигнатото по разясняването на престъпленията на комунистическата диктатура в Източна Германия. По този начин тя обърна внимание, че по същество има още много работа за вършене. Същевременно тя се изказа против призивите, след 18 години да се тегли черта и материалите на "Щази" да бъдат предадени във Федералния архив.


"Нашата задача за преосмисляне на миналото се отнася не само до източната част на страната. Ние гледаме на историята на ГДР като на част от общогерманската история и сме особено силно заинтересовани, това постепенно да бъде осъзнато от обществото"- изтъкна г-жа Биртлер.


Преодоляването на диктатурата в ГДР пое отдолу-нагоре. Гражданите бяха онези, които отвоюваха създаването на орган, съхраняващ досиетата на "Щази" ипълното отваряне на тези досиета. Те подеха многобройни инициативи, проекти и институции, посвещаващи се до ден днешен на това минало. И през тази година броят на молбите за запознаване с личните досиета нарастна отново.

Правната и институционалната конструкция за предолояване и преосмисляне на диктатурата в ГДР бе използвана като образец и от други страни от бившия Източен блок. В Полша преодоляването на комунистическото минало е много напреднало и дори изпреварващо Германия, твърди Пьотр Ставови, ръководител на Института на националната памет във Варшава:


"След като в Германия по безпримерен начин бе осигурено съхраняването на досиетата на Щази, не бе предприето нищо повече, за да бъдат привлечени лицата, участвали в тоталитарната система, под лична отговорност, като например да им се отнеме възможноста да заемат обществени длъжности" - заяви Пьотр Ставови.


Оформянето на юридическите и институционалните рамкови условия за преодоляването на комунистическите диктатури в източно- и югоизточно-европейските страни протича по-бавно. Особеностите се определят от историята, изтъкна пастор Ерхард Нойберт, дългогодишен дътрудник на службата на Биртлер. С оглед на Румъния и България той изказа подозрения:


"Винаги съм твърдял, че преодоляването и преосмислянето в известен смисъл отразява революцията и прехода към демокрация, а в не една и две югоизточно-европейски страни революциите не бяха особено хубави. Това беше измамно манипулация от страна на партията в опита й да се спаси. Така че и до ден днешен нещата изглеждат така, че имаме служби за досиетата без досиета и че страти тайни служби са новите тайни служби. В това отношение съм скептично настроен, защото не става дума за това, просто да се пренесе един закон. Част от цялото е да се намери и подходящия персонал, а и хората трябва да се стремят към онова, което трябва, т.е. към свободата и демокрацията." - каза Пастор Нойберт.


Преодоляването на някогашните диктатури е важно не само за укрепването на демокрацията, а е и принос към европейската история - подчерта Мариане Биртлер. Това е до голяма степен неоспорвано:


"Общоевропейската идентичност ще може да се развие едва тогава, когато историите и опитът на хората в някогашните комунистически страни се възприемат като част от европейската история и насериозно. Едва тогана те - едва тогава ние - ще бъдем пристигнали наистина на общата маса на европейските нации".


При преодоляването и преосмислянето на комунистическото минало в центъра на вниманието трябва да застане европейското измерение - тук всички юго-източно-европейски страни съзират бъдещето. Понастоящем в Европа се води западен и източен исторически дискурс. Ето защо стремежът е, изтокът и западът заедно да се заемат с изясняването на историята на двете диктатури. Кажимирж Войцицки, ръководителят на Института на националната памет в Шчечин, се оплаква от западното незнание за всекидневието по време на комунизма. Нерядко в него е причината за противоречията с югоизточно-европейските страни, например за отношението към Русия. Трудно е, според Войцицки да се намери и общ знаменател при преосмислянето на комунистическата диктатура с оглед на Втората световна война.


"Изглежда, че ще е необходимо ние, в Европа, предвид на европейската интеграция се споразумеем на относително обща история на носещата белезите на много трагедии 20-то столетие." - казва Войцицки.


От медиите се очаква да бъдат носители и инициатори на преосмислянето, да информират обстойно и да подкрепят сформирането на критично мнение. Очакванията към тях да поемат особена роля при преосмислянето, обикновено не се оправдават. Медийният пълномощник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа Кристиан Мьолер заяви трезво следното:


"Смятам, че медиите изпълняват обществена функция и трябва да са отговорни пред обществото. Те обаче нямат мисия. Не могат да бъдат задължени тематично. Това трябва да остане редакционно решение. Т.е. функция и отговорност - да. Изборът на темите е въпрос на независимост на редакцията, колкото и да се легитимни и важни темите".









Подобно съдържание