1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Днес се отбелязва Европейският ден против смъртното наказание.

В САЩ смъртното наказание беше отново разрешено през 1976 година и се изпълнява в 38 от общо 50 федерални щата. Голяма част от американското население е привърженик на смъртната присъда.

default

Според последни проучвания на института Галап, 65% от американските граждани са привърженици на смъртното наказание. Известният ню йоркски професор по прво Робърт Блекър е един от тях. Все пак той признава, че през последните години, одобрението за смъртната присъда е започнало да намалява.

“След някое особено ужасяващо и отвратително убийство, броят на привържениците на смъртното наказание се увеличава. Появят ли се обаче улики, че някой невинен е бил убит – за което обаче до момента никога не е имало категорични доказателства, - броят на защитниците на смъртното наказание намалява. Като цяло обаче, делът на привържениците на смъртната присъда от 1977 година насам, е от около 65 % - т.е. близо две трети са за смъртни наказания.”

Роналд Тебък - председател на секция в Комитета за смъртното наказание към Американската адвокатска камара е на противното мнение. Той казва:

“Ако в допитванията се съдържаше предлагане на алтернативно решение – каквото в действителност съществува в редица държави – а именно доживотна присъда, без право на помилване, броят на привържениците на смъртната присъда щеше рязко да спадне. В някои случаи болшинството от анкетираните са за доживотна присъда, а не за смъртно наказание.”

Професър Блекър, на свой ред казва, че е посещавал редица затвори и че осъдените на доживотна присъда след определено време дори започвали да изпитват удоволствия от затворническия живот, защото имали право да спортуват и да гледат филми. Затова той казва:

“Като погледне човек, как затворниците прекарват ежедневието си, всъщност ще разбере, че доживотната присъда не може да бъде подходяща алтернатива за онези, които всъщност са си заслужили смъртта.”

Опонентът му Роналд Тебък пък твърди, че в много от затворите няма възможност за полагане на смислен труд, нито пари или възможности за образоване, камо ли пък изгледи за излизан извън затворническите стени. Много от осъдените на смърт – според него – се отказват да обжалват присъдите, поради страхът, че ще трябва да прекарат целия си живот в затвора, а условията в доста от американските затвори били ужасяващи. Както противници, така и превърженици на смъртното наказание, предпологат, че сред екзекутираните има и невинни хора, макар за това да няма стопроцентови доказателства. Друг интересен факт е, че броят на екзекутираните чернокожи е значително по-голям от този на белите американци. Дори привърженикът на смъртното наказание проф. Блекър признава, че в това отношение съществува известна расова дискриминация. Независимо от това той казва:

“Някои хора, просто си заслужават да умрат и нашето задължение е да ги екзекутираме. Нещата са съвсем ясни. Това е справедливост.”

На друго мнение е Роналд Тебък:

“Не би трябвало да си играем на господ бог и да решаваме, кога да умират хора. В Канада, Мексико, Южна Америка, Източна Европа – след краха на комунизма и все повече африкански страни на хората се удаде да изградят правосъдни системи без смъртни присъди. Мисля, че е фарс, това, че САЩ, които се смятат за най-големият защитник на човешките права,са сред малкото страни, в които все още се екзекутират хора.”